Честит рожден ден на Пламчика!!! Жив и здрав и да радва мама и тате!!!
Утре и ние ще чукнем месеца. Заформят се празници. Мислех си онзи ден, каква торта да му приготвим на детето. Единият вариант - нормална торта, която мама изяжда (АУУУ!) и преминава в кърмата (не особено здравословен) и втория - цица със свещичка. Много атрактивно, но няма да черпим гостите.

Май всички сме с един и същи ревлив проблем. Не знам може ли да се разглези, но си мисля, че може да се приучи на това да бъед на ръце или да не бъде. Никой не твърди, че бебчо го прави съзнателно, просто сме го свикнали да е гушнатичко. Деница дори иска така да спи. Заспива на ръце и като я оставиш започва да църка, а след малко надава гласището.
Вчера казвам на баща й, че той е виновен за всичко (естествено!) и, че двамата със свекърва ми са я приучили да е на ръце постоянно. След малко го слушам да й говори - "Толкова мъничък човек, а от къде знаеш кога си гушнат и кога те разхождат и кога не?" Обяснявам, че според прочетеното от книжките гушкането и носенето на ръце из стаята й напомнят корема на мама и полюшването когато тя се движи. И познайте в отговор какво ми каза тате - "Ами значи ти си виновна!!! Ти си я научила! Ние сме само имитатори!"
Умрях от смях.