Eхе, честит ви първи месец!!!

За махане на нощното хранене- на нас ни е още ранко. Тя бебката си иска, но аз не и давам, защото аз какво да го правя това мляко? Така с нейното проспиване на нощното ядене вече за втори път си изпатих с гърдата. Вчера пак съм била с 38,5 Т заради това.

И аз днес си бях мислила за това, че раждането минава и заминава и как само остава един велик спомен. А важното е след това. После.

Краси, много майки мислят, че бебетата им се разглезват. Не могат толкова рано, мила. Мозъчната им дейност още не е узряла за това. То само търси близост и топлина. Вярвай ми -ще видиш от годинката нататък що е то глезене, а от втората- що е то тръшкане. Ама сега са толкова малки, толкова беззащитни искат само обич и гушкане. Нищо друго.
30-40 мин. са много време. Не ми се сърди.
Знам много добре за какво говориш и колко изтощителен може да бъде плачът на бебето. Вчера бях псатанала сама с бебка, която принципно е кротко бебе, но напоследък и тя взе да става ревлива. Цяла сутрин не спря да плаче, точно когато аз бях най-зле. Маститната болка е като грипната -боли те всичко -особено най-слабите места-за мен това е кръста. скъсва ме кръста, гърба, за гърдата да не говорим, тресе ме цялата, а бебето реве та се къса. Кво става и аз не знам -и това след като 30 минути е сукала. Искам да я оставя само за малко -да се доизцедя нещо с помпата- рееееев. Отивам вземам я -спокойна. Пак я оставям-боли ме кръста, втриса ме, гади ми се, лошо ми е. Пак рееев.
Ей, направо ми идеше- не знам какво да я направя. Скъса ми нервата направо, а сили няма никави- себе си да държа.
Знам какво е, ама мънички са ни още душичките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите