Бебе Калоян риташе почти нон стоп. Сутрин се будеше преди мен и започваше яко ритане - чак будел баща си /по негови думи/ като го ритал в бъбреците и бил като часовник. Вечер пак заспиваше след мен. Татко му много му говореше и го успокояваше с ръка на корема ми. Затишие имаше само когато бяхме на разходка. На видеозон лекаря по половин час не можеше да му хване мерките от много мърдане. Аз дори се оплаках, че не спира да рита, а лекаря каза, че по-добре да рита, от колкото да не рита.
За оттоците нищо не мога да ти кажа. Аз бях в непрекъснато движение и за голяма изненада на всички нямах никакви оттоци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите