И аз често съм изпитвала нужда да пусна такава тема, понякога се чувствам по абсолютно същия начин когато Калина "влезе в пререкания" на площадката или я наранят другите деца. Чесно казано отначало бях по-объркана в смисъл как точно е правилно да постъпя но сега вече като че ли придобих повече увереност. Ако видя, че я блъскат или удрят тичам и се намесвам, отначало скачах на минутата, сега изчаквам малко да видя какво ще се случи, тя реагира горе долу както ние реагираме копира ни един вид, казва силно на побойника: защо се биеш бе , защо се биеш а? и нещата се изглаждат в повечето случаи, а ако някой й вземе играчката под носа, тя тича да ми каже й аз я връщам обратно да си я вземе сама. Тя отначало гледаше объркано но сега само повтаря това си е мое и си го издърпва. Иначе ако я видя да грабне някоя чужда играчка веднага я карам да пита може ли да я вземе и също така ако са ни попитали може ли да си играят с нашите я убеждавам да ги отстъпи за игра..С една дума модел няма, ситуациите са много и различни, всеки има свои примери и всеки постъпва най-правилно за себе си. Важно е според мен да си съставиш водещите принципи , оттук нататък е лесно. От една страна е добре да я оставиш сама да се оправя и да не тичаш веднага, отдруга ако има опасност да я наранят няма как да не се намесиш. Но ще видиш, че при всяко следващо излизане ще ставате и двете все по-уверени на детската площадка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите