|
Пиша го това, за да спася когото мога от всички глупости, които минаха през главата ми (човек каквото сам си направи...).
Изкарах сравнително лека бременност. Имаше си своите неразполжения, но като цяло бях добре. Към края се оказа, че ще се наложи да раждам секцио. Е, не ми беше много харно, но щом трябва... Операцията също мина страшно леко и доста бързо се възстанових. И тук се почна.
Бях изчела сума ти неща за кърменето, за първите дни, за това, какво ТРЯБВА и какво НЕ ТРЯБВА да се прави. Бях толкова надъхана за това, че ще кърмя детето си, че не виждах причина изобщо да си купувам шишета.
После като стана ясно, че ще раждам секцио започнах дас е притеснявам, че може да не ми слезе на време кърмата. Е, вярно, че от 4-5 месец имах коластра, но пак си се притеснявах.
Абе няма да разказвам с подробости всичко, което ми мина през акъла. Резултатът беше, че като родих от нерви и притеснения ми спря коластрата, а детето пищеше и се дърпаше в ръцете ми при всеки опит да го кърмя. Аз разбира се се скъсвах от рев, което допълнително усложняваше обстановката. Лекарят ми се опита да ме успокои с думите, че дори да не успея да кърмя пак трябва да се радвам на хунбавото си създанийце, а на мен чак обидна ми се видя идеята да не кърмя и ревнах още повече.
Прибрах се в къщи и кошмарът продължи. По мъничко успявах да я прилъжа със силиконови зърна, но тя пак се дърпаше и мисля, че изсукваше твърде малко, защото беше постоянно неспокойна.
Накрая мирясах и започнах да се цедя и да й давам кърмата. Това "мирясване" бе предшествано от един ден в който изобщо нямах кърма от нерви, един в който бях вдигнала 38.4 *С от възпалени канали и отново множество нерви и рев.
Редовно опитвах да я сложа на гърда, а тя с такава погнуса ме блъскаше, че ми ставаше, чак обидно.
Развръзката от цялата история е, че вчера (след едноседмична почивка без никакви опити да я уча да суче) я сложих отново на гърдата и тя съвсем спокойно си засука. Е... Добре де, не чак толкова спокойно, но мисля, че и това ще стане. А сме вече на "цели" 24 дни.
(Днес пък съм с друг проблем, че зърната ми се разраниха, но мисля, че и с това ще се справя.)
Това, което искам да кажа на бъдещите мамчета е - дори да изчетете всички книжки за кърменето преди да влезете в болницата (а вярвам, че се отнася не само до кърменето), дори да знаете на теория повече от всяка многодетна майка, влизайки в болницата забравете всичко. Ама всичко! И опитайте сърцето да ви води. Оставете всичко на майчиния инстинкт.
И още нещо - ако случайно с кърменето не стане, не се отчайвайте, дъщеря ми засука на 23 дни.
|
Моята глупава история (четиво за бъдещи мами)
