За липсата на майка ти - много добре те разбирам. Имах прекрасна майка и баба, които бяха много нежни с мен, но вече ги няма. Единственият близък човек, който ми остана, е мъжът ми. За хубаво, за лошо - само той ми е. Нежен, грижовен, но и той често забравя, че имам нужда от едно простичко "гуш". Често съм така уморена, че само това ми стига, не разните там сложнотии
Но и той е уморен и...единият от двамата намира другия позаспал - който превари, на всеки от двама ни се е случвало.
Много тъжно ми става обаче, като не се сеща да ми казва,че ме обича. Знам, знам, че трябва да го доказва /и той го прави ежеминутно/, не да го казва, ама като ми се ще да ги чувам тез две думички...А няма от кого другиго, освен от него. Детенце е още мъничко и като го питам обича ли мама, ми дава целувка, което е почти същото, ама не съвсем.
Виж, за излизането на бира съм напълно съгласна с една от другите писали по темата мами - има ли покана за разнообразие, за разходка и разпускане, та макар и на недолюбваната и от мен бира, отивай! Разбирай, че аз отивам, даже тръгвам преди него Работа ще има и след нас.

П. П. Като мием чиниите при липса на топла вода, се редуваме. Човек се научава, ако не знае. А инак - миялната машина си седи на плота, без да е монтирана, гаранцията й почти изтече, обаче - това е положението, като се направи ремонт на кухнята, тогава, каза pater familias-ът.Дотогава обаче е така добър да ми помага всеки ден в тази част от домакинстването.

Лесно е да станеш майка, трудно е да бъдеш майка.