и ние сме така.

За гладенето - всеки си се глади сам. /моника не разбира се:)))/ За прането - който е по- на зор той пуска пералнята. Простиране - според както се случи. Готвене - е тук аз покривам 90% от територията, но ако не ми се готви не е проблем - мъжа ми хич не е взискателен на тая тема - важното е да има какво да се яде / и да става за ядене разбира се / пък дали е готвено...няма значение. Понякога даже му казвам - "дай да ти направя еди какво си" а той "абе ади сега ще ядем каквото има..." Или пък.."само ако не те мързи" :)))хехе:) Но това е просто защото той не е "влюбен в масата" така да се каже...Не, че аз готвя лошо :)) Това със софрите от 8 до 12 /примерно/ при нас изобщо няма бъдеще. Мъжа ми специално яде толкова скорострелно, /не от глад, просто много бързо яде/ че докато аз се наканя да седна - той вече почти е приключил :)))

Майка ми все ми мърмори - как така пък няма "да го огладиш" или пък ме пита още от обяд какво съм сготвила за вечеря. Ееееее....казвам и "докато стане време за вечеря може и да съм се отказала да готвя" :) А баба ми /ако и кажа 'днес няма да готвя'/ излиза с типичното "на мъжете любовта минава през стомаха, да знаеш!" - което няма да казвам как ме вбесява. Не за друго ами защото на мен ми изглежда като уравнение "мъж=животно", което не е точно така, но на мен така ми звучи... Абе общо взето както казах по-горе си готвя сравнително редовно, но мразя сложните и дълги за приготвяне манджи, защото нямам нито време нито желание /сега се сетих, че като бях бременна имах голяма муза за готвене, ама сега малко се попромениха нещата/

А относно гушкането ...ехххх....
И аз искам да ме гушка ей така "без повод" но много рядко ми се случва. Обикновено гушкането си има продължение....което предполага и целта на гушкането.

Дори наскоро ми се случи това "уникално събитие" - а именно - сам да прояви желание да ме погушка просто ей така... аз си помислих, че ще има продължение /а бях в цикъл/ и леко се накаканижих...на което получих отговор.."Спокойно-спокойно...само те гушкам":)))) Помислих си "лелеее докъде сме я докарали", но ето виждам, че и при другите не е много по-различно - явно за повечето мъже желанието на жените да ги гушнат "просто ей така" изглежда като безсмислен каприз, гевезене или де да знам какво... Но да, и при нас тези изблици са рядкост...

За неразбирането - 100 % е така понякога. Чудила съм се в такива моменти - "е как пък не вижда от какво имам нужда"....Трябвало да му го кажа, ...е да де, ама аз искам той САМ да забележи!
.....да ама не.....
:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите