явно повечето майчета в клуба изпадат в идентични кризи и когато някоя се сети да напише за това, което я тормози всяка от нас намира себе си в постинга
за съжаление аз вече съм се примирила, че животът е такъв - несправедлив
когато се прибера скапана от работа нашият тати (на когото съм много благодарна, че остана вкъщи да гледа бебка) ме чака обут на вратата и изкача навън да пие някъде бира - и аз почвам - чистене, готвене - дете реве, телефон звъни - нито успявам да отделя време за детето, нито да сготвя нещо свястно, нито пък къщата ми блести от чистота - и после тати като си дойде му врътвам един скандал за това, че ми е писнало да вечерям сама и той обидено си ляга и захърква - а на мен ми трябва само една прегръдка или пък въпрос "как прекара деня" - нима им е толкова трудно на мъжете да ни разберат