Абе мислех си по-скромно да го дам във форума, обаче после си казах - и без това съм до полуда влюбена в мойта мома, що да не го споделя и с вас!
Е, мили мами, ние закръглихме 1 месец, заедно с това закръглихме бузките горе и бузките долу. Хана се роди 3100, днес ударихме кантара с 4550 - Хана се пръска по шевовете, а мамата - от гордост. Малкото зверче ме изпива, както си личи от горните стойности и акушерката е много доволна от нас. Изцяло сме на кърма, аз не съм и помислила за изцеждане, имам кой да се грижи за това, дори вода не давам. Аз се възстановявам като че ли от само себе си, нямам време да разсъждавам много много над проблема с шевове и операции, защото от две седмици се гледаме сами с бебка. Таткото отиде да стабилизира капитализма на другия край на Германия - уж беше за ден-два, а пък се оказаха две седмици, че и още десетина дни ми остават. Добре поне, че се прибира за края на седмицата, а аз съм толкова изцицана /с извинение, изразът обаче най-точно отразява състоянието ми/, че му правя само кисели физиономии и му връчвам бебето за гушкане и преобуване.
Развивам сръчности и невероятни способности - понеже бебка ме изнудва с носене на ръце, за всичко останало остават краката - и вече съм добила сръчностите на маймуна /не знам дали като прогрес или като регрес да го опиша/ - паднали чорапчета /мамицата им, толкова кофти ги произвеждат, че все се изхлузват/, случайни препятствия, изтървана пелена. Освен това мога вече и правя да спя - като щъркелите...
Абе какво съм се заоплаквала, работата е, че ударихме месеца и днес направих по този случай снимки. Като си дойде компютърния спец вкъщи, ще ги кача в мрежата.
Поздравления за millinka и UV - и техните рожби днес стават на месец!