Ако питаш мен, не е трябвало да плачеш, а да им се скараш и на двамата. И моят мъж си прави едни апетитни сандвичи, докато аз готвя, ама ако ми се яде, направо му вземам сандвича и му го изяждам, да се е сетил и за мен да направи.
А детето (голямото) ако иска нещо за ядене и после не го яде, заминава в кревата без вечеря. Малкият засега е очарован от храната и не му е минало през ума да иска нещо, пък после да не го изяде.
Каката като беше малка, правеше тези номера. Като откаже нещо, слагах го пред баща й, който се храни ужасно апетитно, и тя като виждаше как й изяжда порцията, почваше да вика "Мойто, мойто" и си я вземаше обратно.
През този период съм минала и аз... ама полза няма да си преглъщаш и да си нещастна, да полагаш усилия, които никой не оценява.
После ми дойде акъла, и с този си акъл вече, като съм уморена, не готвя, да си мажат там филии с масло или да ядат китайска храна от кутията... пък и топла вода нямате... направо е повод да минете на домати и сирене или пъпеш със сирене и никави чинии и готвене...

Животът е като висенето в Интернет - няма смисъл, но не ти се иска да тръгваш...