Леле как добре те разбирам, не можеш да си представиш само!
Само дето при мен не са макарони, а например мусака, а толкова мразя да готвя.
Това за удобството, гушкането и т.н. няма какво повече да кажа.
Не знам дали ще те успокои това, но не си единствената.
И на мен все по-често ми става жал за самата мен.
Дали очакванията ми се разминават с действителността или просто лек депресивен момент?
Утре ще си на на друга вълна и няма толкова да се замсляш и така до следващия път, който неминуемо пак ще дойде.
Ама ко да го правиш - такъв е живота!

Кръгълче.