Аз това го приемам като знак на помъдряването. Така е. Никой вече няма да те прегръща, ти ще поемаш цялата тежест и всички глезотии и ако искаш да има мир в семейството, не можеш и една истерийка на воля да си пуснеш, а ще се наложиш да преглъщаш. Това е истината за главата на семейството - ЖЕНАТА! Такава ни е съдбата! Потъгувай на воля за загубената безгрижна младост, но се утеши с мисълта, че все пак това е твоя любим мъж, който дори и да се държи по детски наивно, и да е по детски от време на време жесток, и да не знае как да реагира - той си те обича, както и че имаш детенце, което колкото и да е жестоко - също те обича (дори и да те прегръщат, не давайки ти утеха, а търсейки такава)!!!
Да имаш семейство не е лесна работа, но пък носи удовлетворение, не мислиш ли?!!!
Изживей си депресията и мъката и после се усмихни - поне ще знаеш че каквото и да става в твоето семейство - заслугата за всички успехи, за задружността и сърдечността - са резултат от твоите усилия (ако това може да те утеши, мен ме утешава, защото винаги съм искала да имам семейство)!

Оф, не знам дали ти помогнах, но всичко което си написала, като чувства са ми толкова познати. Дори и да нямам още детенце (още не се е родило), живея с две (пораснали) деца - брат ми и мъжа ми и знам колко е трудно понякога!!!

Мога да ти пожелая само успех в помъдряването и много положителни емоции още тази вечер!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите