Много кофти така. И при нас се е случвало някой да изпадне в "истерия", но сме се разбрали, че независимо от това какво другия мисли по въпроса да прегърне истерясалия и да го погали по главата. Действа просто безотказно за потушаване на емоциите и спокойно да си излеем след това душата.
При нас как стана това. Не помня вече защо се отвиках на съпруга ми и от стаята излезнах и т.н. - типична истерия с тряскане на врати. След около половн минута той дойде при мен и каза "Добре де. Всичко ясно, ама защо не ме гушнеш. Ти ме гушни, пък се сърди колкото искаш." Ефектът беше невероятен. После си говорихме кой крив кой прав, но вече със съвсем друг тон. Та следващия път като ти се случи така, недей да плачеш сама, а му кажи - "Добре де, навиках се ама ти защо не ме гушнеш?". Или просто тази вечер му го кажи "Ти защо вчера не ме гушна като се развиках?" и си поговорете спокойно за семейните задължения относно къщата.
Успех