|
|
| Тема |
 Не издържам |
|
| Автор |
Пeнka (Julie) |
|
| Публикувано | 05.08.04 13:46 |
|
|
|
на моменти просто откачам!!!!!!!!!!!
иде ми да си бия камшика и да не се появя никога повече вкъщи.........
Вчера например
Прибирам се скапана от бач. Детето иска да му готвя макарони. Мъж ми иска да ходим на бира. А на мен нищо не ми се ще. отклоних поне бирата. Вкъщи - изненада - няма да има топла вода 10 дни - чудно. ше мия чинии като първия човек. и ще се къпя пак като него. Мъж ми се скатава в хола да си праи нещо "адски мноо яко страшно важно" на компютъра. Аз си оставам да варя макарони и да приготвя вечеря. Чудесно. Сварявам макарони, давам ги на детето и почвам да мия чинии. През тва време мъж ми си сложи да си хапне. А мен не ме попита дори дали искам случайно да ям. Е те тука вече побеснях. Много. Теодора каза че не ще макароните и те заминаха в кофата, придружени с подобаващо крещене от моя страна, че няма да сготвя нищо никога повече. Мъж ми се зачуди що викам и го притеснявам.
И тогава.. тогава се почуствах ужасно гадно... няма вече кой да се грижи за мен. аз трябва да мисля за всички... за тяхното удобство. А за моето удобство? Майната му.... И ревнах. Като малко дете. И не можех да спра. Любимия ми съпруг вместо да прегърне - ах каква нужда имах от една прегръдка! - ме погледна нацупено и си излезе. И разбрах, че никой вече няма да ме прегръща. Само мама ме прегръщаше, когато плачех. Сега вече няма кой. И ми стана адски мъчно за мен самата.
Съжалявам, че ви занимавам с простотиите си, ама няма на кой друг да го кажа... и няма кой друг да ме разбере.
Теодора
| |
| |
| 
|
|
