Здравейте, момичета!!!
Първо да честитя на Копчето щерката! Да ти е жива и здрава, Копченце! Да ви радва много! Да расте здраво и усмихнато детенце! Да си се обичате, да не ти създава много кахъри, нито то, нито баткото!
И бързо възстановяване на теб!!!


На Сема - и сам войнът е войн. Леко разждане и дано все пак останеш при юлките. Много се начака ти. Както казват - човек предполага, Господ разполага.

Ние... Добре сме. Мама започва по малко да излиза от ужаса на следродилната депресия. От време на време пак ме хващат дяволите, но май се поосаферих.
За съжалление разстройството на Деничка се оказа, че е от някаква бактерия Коли (най-вероятно от родилното сме я пипнали) и въпреки всичките ми протести и консултации с де що педиатър намерих, сме на антибиотик. Много ми е криво, но вече се примирих. Тя все още отказва да суче от гърдата ми, но започнах преди всяко ядене да я слагам по за десет минути, поне да я опитвам. Мисля си другата седмица, като приключим с лекарствата и като имам някой до мен за целия ден да я оставя само на гърда. Да се надяваме, че въпреки всичкия рев накрая ще засуче. Голямото ми постижение е, че поне аз не рева с нея. Защото до преди два дни...
Май и нас ни започват по малко колики. Всеки път, 20-30 минути след ядене ставаме плачливи и неспокойни. И доре се умирим... Айде дошло време за другото папу. Бях решила да я оставям сама да си казва кога иска да яде, но така стигнахме до 5 храненея на ден, като тя се опитва да си наваксва с количество и после хълца и се оригва повече от половин час. От днес пак въвеждаме 3 часовия режим и (да чукна на дърво) сме по-спокойни.
Ами... Изчезвам, че е време за повиване и манджаааааа!
Целувки на всички - мами, бебоци и едно коремче!