Преди няколко дена мама изнамери едно кашонче със "скъпоценности" от 1978 година, когато съм се родила аз, първото й дете... Видях дневника, който си е водила за мене, както и други мили нейни спомени, снимки, стихове... И реших да споделя с вас три стихотворения на Станка Пенчева - дано ви харесат и стоплят душите ви, както стоплиха моята... Приятно четене!!!

Материнство
Сега ти си бисерна мида. Когато настъпи твоят час, един нож ще прониже утробата ти - ще станеш само болка и писък... И ще светне върху дланта на света един малък човек като топъл бисер...

Я виж ти! Точно като бисерна мида не съм си се представяла, но метафората е толкова удачна, нали? Всички крием в себе си бисерчета...

Майчици
Шестват по улиците с тежка походка бъдещи майки, вчерашни момичета, роклите им се диплят кротко, сякаш край островче кръгло се стичат... Имаше някога тъмни пролетни улици, имаше мокри цъфнали люляци, прегръдки имаше - като вихрушка, под нозете земята се люшкаше, от езика капеше една дума - "мили"... Милият я крепи - горд и виновен. Тя дори не го поглежда: вслушва се в своето, странно и ново... Тя е съд на бъдното, на надеждата. Малка майчица с лице момичешко, белязано с петна ръждиви... Нозете й вече не скачат, не тичат, не играят очите - жарки и диви... Тя не върви, а плува бавно - величествена, грозна, прекрасна! И земята пред нея става равна, равна - за да мине Майката безопасно...

Толкова красиво е казано, нали??? Супер!!! Или вие не споделяте моя ентусиазъм???

Ето и последното стихче, то вече не е свързано с майчинството, по-скоро е жизнено-философско:

Сбърка детето. Откъсна листа и върху чистата страница започна отново.
Сбърка възрастният човек. Зачеркна половината си живот, откъсна половината си сърце. И с детинско упорство започна отново.

Какво ще кажете, а? Майсторка на словото е тази наша Станка Пенчева, нали?

Приятен ден от мен и бебето в коремчето ми!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите