уф, сладуран, на каретата на баба се смее викаш а? аха ;))
щом се заглежда ето още една идея, при нас работеше няколко месеца и ми даваше поне половин час сутрин да свърша нещо. лепиш по стената картинки някакви. при нас стената беше едноцветна и изрязвах картинките от кутиите на зърнените закуски, разни мечета и други такива, абе знаеш какви са шарени. аз понеже ги обичам и тогава си купувах за мен, та от там. после с малко парченце тиксо отзад и хоп на стената. като го обърна да гледа към стената и им приказваше сума ти време. е, в един момент вече престана да ги забелязва, но така си останаха като украса още известно време.

това като отговор и към другите мами, знам че ще го прочетете
та по въпроса дали общуваме достатъчно с децата. първо, щом си го задавате, значи общувате. нали казват че само добрите родители се питат дали са добри родители. та в тя ред на мисли, имайте едно на ум - казват и пишат, че децата имат все някакъв капацитет на поемане на впечатления. и ако по цял ден им дуднеш на главата и им говориш и се мъчиш да ги забавляваш, накрая просто не могат да поемат повече и стават нервни, плачат и т.н. просто защото са преситени от впечатления. така че, мисля си че няма нищо лошо в това бебчо да полежи самичък 1 час в креватчето, ако е спокоен де. те имали нужда и от това. не знам, аз си го представям като един вид, да се осъзнаят сами какво става, да смелят това което са научили до тогава. в този смисъл всяка прекалена стимулация е вредна - зрителна, сухова, тактилна, всичко. ние имахме един такъв случай, когато имахме баба и дядо на гости и таткото си беше у дома целия ден и изобщо много хора му се събрахме /цели четири/. та през тоя ден, какво стана не знам, но той така и не можа да спи по повече от половин час и всеки път щом се събуди имаше кой да го вземе да го дудундурка, да му се радва, да му приказва и да го забавлява. резултата беше, че вечерта детето беше толкова изнервено че плака без да спре в продължение на повече от час и едва се успокои за да заспи. ние отначало се шашнахме какво му е, защото за него не беше нормално да плаче толкова, но накрая се сетихме че просто сме прекалили с вниманието.
та така. имайте едно на ум. и си напомняйте, че навремето бабите ни са връзвали люлката на крушата и са отивали да жънат и децата пак са ставали нормални. така че няма шанс днес при всички усилия да страдат от липса на общуване. щом сте тук и питате и обсъждате, значи сте добри мами, съвестни и грижовни. не си слагайте и тая грижа на душата.

за песничките: има касетки с детски песнички, също може да ги ползвате. аз лично не помнех почти нищо и затова му пеех "Хубава си моя горо", химна и други такива.