Кенга, радвам се, че си се успокоила! Малко се бях разтревожила за теб, защото паниката не е най-добрия съветник, още повече като става въпрос за рожба! Радвам се, и че си взела решение за себе си, щом като е така, не би следвало да го чувстваш като поражение. Ако ти останат сили, не се отказвай от опитите да я кърмиш - и не се притеснявай дали кърмата ти е питателна - в сравнение с всяка друга храна тя е най-добрата. Може да отнеме и месец, докато Деничка се научи да суче, важното е да има търпение и много любов от твоя страна, в което изобщо не се съмнявам, тогава всичко ще е наред. Аз преди малко се чух с моята акушерка по телефона и я питах за твоя проблем, та горното е от нея. И още две неща като препоръки - хранете се на полутъмно, на тиха музика, може да й пееш, ако имаш все още сили, просто да й създадеш усещането, че след папото идва сънят. Освен това тук много практикуват кърменето от легнало положение, така се допират телата на майката и на бебето и се създава незаменим телесен контакт, който много успокоява. Много е простичко - корем срещу корем и възглавнички, които да поддържат гръбчето на бебето, както и твоя гръб. Аз лично го правя през нощта, защото ме и домързява да се тътря до столове и да търся подложки, но Хана си цока и така и двете се унасяме.
Е, дано още мъничко да съм помогнала, ще съм радостна.
Желая ви успех и моля те, не се отчайвай, ще видиш, след месец ще се смеем двете на тревогите си!