Ето ме и мен, момичета. До преди малко писах, брисах и накрая ми се разпадна връзката и всичките ми отчети отидоха в рая на изгубените съобщения. Та от начало:
Ние сме добре с бебка. От вчера по това време сме си в къщи. Няма по-хубаво от къщи!!! Няма!!! В болницата условията уж не бяха чак лоши (все пак частна болница), но вчерашния ден като ревнах сутринта и не можах дас е успокоя до няколко часа след като се прибрахме. Бях в някакъв транс от недоспиване и нерви. Иначе родих много лесно. Т.е. понесох операцията много леко. Спомням си, че когато започнах да излизам от упойка видях часовника в операционната - беше 16:30, а от рано сутринта на следващия ден не спрях да обикалям из родилното. Знаете ли, случи ми се нещо много странно. Мисля, че започнах да излизам от упойка още докато ме шиеха. 99% съм сигурна, че усетих последните два бода.
А БЕБКА... Бебка е красавица!!! Знам, че всички мами си мислят така, ама не мога да повярвам, че има по-хубаво бебе от моето. Най-най-най-хубавото бебе!!! В интерес на истината самите доктори казали на роднините ми след операцията, че толкова хубаво бебе не се било раждало при тях.
Тя е здрава и е добре и аз също. Има само един проблем, който на мен ми изглежда безкрайно голям. Храненето. В болницата я приучиха на фризолак и силикон и сега не ще на мама гърдата. Пищи, дърпа се, бута ме... Аз рева, тя реве... Като се прибрахме започнах да й давам САМО кърма, но за съжаление - цедена. В началото малко се потивеше, сега си я цоцка с кеф. Добре, че са майка ми и половинката, да ми вдъхват увереност. В болницата щях да полудея. Всяка една сестра или акушерка, които дойдат на смяна казват - "ааааа, няма начин да не засучи" и след като я погледат мъничко как се усуква ме бута се измазулват с думите "абе в къщи може да засуче". Една дори заключи - "виж как се бута като отбито бебе". Ох, не искам да си спомням що рев изревах. Сега се борим и на всяко хранене я слагам първо на гърдата и после и давам изцедена кърма. Майка ми е уверена, че нещата ще тръгнат и беба ще си засуче. Постепенно започвам да й вярвам и да си призная съжалявам, за многото изчетена литература по време на бременността. Мисля, че ако не знаех, че може и да не засуче, тя щеше да си засуче. Ех...
И още нещо - оказва се, че това за даването на водата с лъжичка съвсем не е ново. Аз също съм била отгледана без биберон.
Абе яд ме е на тези сестри в болницата!!! Имаше страхотни, но имаше и големи патки! Дори си мислех, че за да практикуваш тази професия трябва да си или отдадена съвсем до край, или да си глуха патка, с железни нерви и изобщо да не ти пука! Но няма да се връщам повече натам. Отивам да си гледам слънчицето. Ще се пробуваме, ще папкаме пак и...

Междувременно прочетох всичките пожелания. Благодаря ви момичета!!! Желая на всички леко раждане като моето!!! Независимо секцио или не.