Здрвавей, аха
Ние сме така - когато аз се върнах на работа (Мартин беше на почти годинка), майчинството го прехвърлих на таткото. Той приема абсолютно всички права и задължения, свързани с това. Ако всичко си е наред с осигуряването му, няма причина работодателят да му откаже такъв отпуск. Мъжът ми подава някаква молба (ама при него не е стандартна история - той е самоосигуряващ се и адвокатската колегия му се води работодател), но най - добре вашият татко да пита в счетоводството. Ти няма нужда да правиш нищо, освен да уведомиш своите работодатели (ако се връщаш на работа), че вече не си майчинство.
Така, ако той продължи да работи - взима той 60 - те лева (половината), ако не - взима цялото майчинство и има право на трета година неплатен отпуск. Ние сме на първия вариант, но съм убедена, че няма пречка и за втория
А, да, имах малко проблеми по този въпрос, когато се наложи да престоим с Мартин в болница. Тогава казаха, че не можели да ми издадат болничен, понеже не съм в майчинство, а могат на таткото. Да де, ама аз си бях с детето в болницата и в крайна сметка се оказа, че нямам нищо подобно - болничният е за гледане на дете до 18 години и няма нищо общо с майчинството.
Това е единствената подробност, която ми идва наум - иначе никакъв проблем - просто таткото формално става майка .

-------------------------------------------------
Мартин - 13.05.2002 г.