Да вярно е че не познавам Денис, но се опитвам да си представя какво е да го гониш непрекъснато, все пак нали имам за пример едно почти двегодишно изпълнено с енергия дете!
Може би ако се опиташ да не мислиш за проблемите си като за проблеми. Рискувам да ти прозвуча наивно, но аз поне така правя. Опитвам се да разбия големите проблеми на малки проблемчета, да не мисля за нищо повече освен за следващия ден или дори и ако това ми се струва много за следващия час и т.н. И аз имам моменти в които си мисля че Анна прави нещата на пук, но после осъзнавам че не е така. Просто нейния свят е съвсем различен от моя и за нея мойта логика не е валидна. Затова се опитвам да се включа в нейния свят доколкото мога, предполагам че и ти правиш така с Денис. Избягвам да й слагам етикети от сорта на това че е непослушна или че е едно или друго....Ако можеш по някакъв начин да се убедиш че поведението на Денис е съвсем естествено за възрастта му и че не го прави нито напук нито за да те дразни, тогава може да ти е малко по-лесно. И щом си си намерила този Носорог и там си по-свободна да оставиш Денис и да не го дебнеш непрекъснто, аз на твое място бих ходила там ежедневно

Колкото за кърменето те разбирам напълно, на мен мисълта ми беше че не бива да се фиксираш че това е най-важното което даваш на Ерик и че ако го спреш все едно си се провалила. Аз бях твърдо решена да кърмя Анна до годинка, но я кърмих само до 5.5 месеца, като въведох формулата още в четвъртия месец....Просто в даден момент реших че за мен по-важно е да оцелея психически, чуствах се като дойна крава и кърменето не ми доставяше толкова голямо удоволствие като в началото (и тук нямам предвид първите две седмици защото тогава хептен не ми доставяше удоволствие). Но това съм аз а не ти, така че ти сама за себе си трябва да намериш разрешението за това да се чустваш добре, да не се чустваш виновна (ако това е възможно изобщо като майка...) и да цари мир и спокойствие. А и наистина лято е.... като си спомня Анна като беше бебе какви дъждове се изсипваха почти ежедневно, но аз просто излизах всеки ден независимо от времето и това много ми помогна. Вярно е че не бях с две деца, но все пак!