Знам Миленче. Това и правя - все първо Денис. Сакън да не се почувства ощетен и защото разбира. Той първо се къпе, той се храни, неговите интерси подчертано на висок глас са с преимущество...
На моменти се питам - абе аз майка ли съм на това бебе? Милото, точно това Светльо ми казва сутринта - той е изцяло на втори план.
Знам, че все още не разбира и сега е момента да се възползвам от това така, че да покажа на Денис, че няма опасност за него. Но въпреки това има мигове когато ме загризват угризения. Ще ми се да мога чат-пат, не често, но от време на време да мога да гушна и Ерик без да ми се свива сърцето Денис дали ме дебне, да мога да го гушна малкото без да бързам, че батко му крещи, да му поговоля , да го помилвам, несамо когато денис спи, а ей така спонтанно когато ми се догушка....

Чак ме хваща яд на този Денис
Сякаш нарочно ме окупура така че да не ми даде възможност, глътка възудх....
Вчера така се бях нахъсала срещу него. От стискане цяла сутрин да не избухна, от преглъщане и броене, накрая така есксплоадирах, че едва ли някой може да си го представи
Буквално избухна атомна бомба. Добре, че потерпевшите бяха някави от енергото дошли да ни спрат тока, защото мъжа ми забравил да го плати
Не съм отхвърлила варианта ясла. От септември тръгва. Броя дните вече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите