Два пъти в живота си съм удряла чуждо дете!
Може да е грях, но ако се стекат същите обстоятелства, ще го направя отново! Колкото крайно и садистично да ви звучида ви звучи!

Първият път беше с мой племенник, който беше толкова разглезен, че не знаеше значението на думата "не" (буквално!!!)!
Беше на 4 когато го наплясках по дупето, но не само да го шляпна, а да го заболи! Стоейки на червен светофар, той буквално се изскубна от ръцете ми и хукна към колите, като това става на Ситняково!
Как не го сгазиха не проумявам и до днес, също как той се отскубна от мен! Така го наплясках, че сигурно са ми останали пръстите на дупето му! След като спря да плаче му обясних защо съм го напляскала.
Обадих се на майка му и казах че съм го напляскала, както и защо. Сигурна съм, че не й е станало приятно, но нищо не ми каза.
Вечерта им го водя, мислейки че ще се оплаче от вратата, но той нищо не каза. Техните го разпитваха какво сме правили, къде сме ходили, той бърбори, разказва, но не споменава за случката.
На другият ден ми звъни майка му и ми казва, че той не е казал, а когато тя го попитала директно, той не казал че съм го набила, а започнал да казва, че ще бъде послушен! След този случай с него не съм имала никакви проблеми, ама никакви! Буквално забравих каво е думата "не", когато сме заедно. Детето по същият начин както преди да го напляскам, още щом ме видеше скачаше да ме гушка и целува, тъй че не съм го изплашила до смърт, че да слуша. Факт беше и това, че винаги когато бяхме някъде заедно с техните, той преставаше да бъде глезльото и се държеше прилично! Предо това сигурно на много им се е искало да ни изхвърлят всички от ресторантите, а и с право! Ще тича по масите, ще дърпа покривките, ще дърпа сервитьори с табли в ръцете, а мама и тати се усмихват мило и пращат сервитьора или 70 годишна баба да го прибере. След такива случки, позитивно го съветваха, че така не се прави.
Поотнесох се, но да е пълна картината.

Вторият случай.
Наплясках около 3 годишно момиченце, което хапеше наред цялата махалра и всички дето ги видеха направо се вдигаха "по работа". Да, ама за жалост ми беше комшийка и идваше в нас, макар да не съм я канила и да не сме били близки, да си играели децата.
Какво ти играене, моето биваше изпохапано до кръв! Хем съм там, и знам че хапе, ама онова като си играе като агънце и като захапе. Ужас!
Ухапа го два пъти, не знам колко пъти му бръкна в очите (това й беше другото хоби) и казах на майка й, че не трябва да ги събираме, понеже моето я правокира да хапе (ами исках да съм учтива). При което майкта се съгласи! Моето било причината нейното да хапе!
Да, ама след около 2 седмици отново звънна на вратата, искала да ме попита нещо, ама нямало кой да я гледа, та я води.
Питането не разбрах какво трябваше да бъде. Марти като видя детенце и се зарадва, и започна да й носи играчките и хич не вървеше да ги подканям да тръгнат, макар че стоях права до вратата, а майката беше седнала.
Няма и 2 мин. откакто бяха заедно децата и онова отново се стрелна и го захапа за бузата! Захапала и не пуска! А моето реве и протяга ръце! Майката казва, ...... не, вместо да скочи и да го дръпне. Леле, като ми кипна, и като я пляснах, ама така я пляснах, че ме заболя ръката.
Беше му пробила кожата и сълзеше кръв! Като се рзвряка оная майка, как така съм смеела да й удрям детето и т.н. Изобщо не съм си правила труд да й отговоря, а само я избутах към вратата.
Който ни видеше по улицата все ахкаше, кой така е ухапал това дете! Поне две седмици мястото беше мораво червено!
За щастие посещенията прекъснаха, а в градинката ме поздравяваше и отминаваше!