Песничката за краля аз я помня така (правописът не е коректен заради ритъма):

Кралю-порталю,
отвори порти
за да замине
краля за войната (краля със войската)!
Отворе, затворете,
само един оставете!
Лъжичка, паничка,
виличка, ножче,
капак,
похлупак,
захлупак!
СТОЙ!

И на "стой" един оставаше "затоврен между хванатите ни ръце". И отпадаше от играта. Така един по един отпадаха всички и последния останал се явяваше КРАЛ.

За ластика си спомням разни неща, ама като ме поканиш в парка со ще една мама да опъва ластика, ще ти ги покажа!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.