Ето и моя разказ. Току що прочетох разказа на UV и за моя голяма изненада забелязах доста прилики.
На 8.07. в един часа през ноща започнаха да ми изтичат водите. Само че не разбрах това веднага, понеже си помислих, че се изпускам. Носих бебето доста ниско и главичката силно ме притискаше и ми причиняваше болки ниско долу и понеже четох, че е възможно да се случи отпускане на пирениума и за това въобще не ми мина, че това са водите. Още повече, че нямах болки. Само обичайните контракции. След като смених няколко чифта бельо, някъде кам пет часа, забелязах бледо червеникаво петънце. Тогава се усъмних и след още едно две изливания, събудих съпруга ми и му казах, че е време да тръгваме за болницата. Той се изненада много. Все пак се случваше 15 дни по-рано. И се почна едно бързане, приготвяне на багаж, баня, тоалет, превъртъх през главата си постоянно нещата, които трябва да взема, за да не забравя нещо. Както и да е, в 6 часа благополучно тръгнахме. Бях си сложила превръзка, но в момента в който слязох от колата, така яко се изля, че панталона до долу ми стана мокър . Пристигаме в родилното и се оказва, че сме забравили всички документи . Обаче не ни върнаха. Една акушерка ме прегледа, каза че имам три сантиметра разкритие, но няма започнала родова дейност. По време на прегледа изтекоха още големи количеста течност. Каза ни, че може да започне след 24 или 48 часа, не се знае Настаниха ни в предродилната стая, където на още два три пъти водата изтече докрай. Трябваше да се разхождаме по коридора, за да предизвикаме раждането. Чувствах се ужасно тъпо, защото коридора беше къс и го обикаляхме напред назад без да знаем дали въобще дали ще има ефект. За щастие, към 12 часа наобяд започнах да усещам вече болезнени контракции. Към три часа вече станаха доста силини - бяха през пет минути по 40 секунди. Оказа се обаче, че имам само четири сантиметра разкритие. В четири часа ме вкараха в родилната стая, защото въпреки четирите сантиметра, главичката на бебето беше опряла до самия край. Кантракциите станаха съвсем силни - на три минути и някои от тях траяха по повече от минута. В един момент вече не можех да стоя права и легнах на леглото. След около два часа, акушерката провери разкритието - беше едва 6 саниметра. Контракциите бяха през 1,5 - 2 минути и някои продължаваха по две минути. Не можах да повярвам, че разкритието е само 6 сантиметра. При първото раждане най-силните и последни продължаваха само по минута. След малко тоновете на бебето започнаха да се губят и усетих, че акушерката се притесни. Накара ме да се обърна първо наляво. Позата беше ужасно неудобна. Тоновете продължаваха да се губят. Трябваше да се обърна надясно. В един момент усетих как една от контракциите изведнъж премина в напън, който продължи повече от две минути. Бебето започна да излиза, а напъна беше толкова мощен, че то премина през целия канал и се роди главичката, после имаше само още два напъна и цялото бебе се роди с общо три. Беше 18.16 часа. Направо бих рекорда си от първия път  . Та в крайна сметка се оказа, че разкритието от 6 см до 10 см стана само за 20 минути. Всъщност най-силните и тежки контракции не продължиха повече от час. Кураж мами - един час се издържа заради малките съкровища, които после така много ни радват. Не ползвах никакви обезболяващи, макар че накрая се замислих, но се отказах, като разбрах, че ако бебето се роди скоро, ще бъде замаяно и упоено. И добре че ги отказах Веднага след раждането я сложиха на корема ми, още преди да отрежат пъпната връв. Тя мърдаше и гледаше, а когато преразаха пъпната връв изплака. Само че този момент не можах да го усетя много, защото цялото ми тяло трепереше ужасно и не можех да го контролирам. Обясниха ми, че заради скоростното излизане на бебето, организмът изживява шок. Но няколко минути по-късно всичко утихна. Мога да кажа, че второто ми раждане беше по-трудно от първото, може би защото ми бяха изтекли водите съвсем. Чувала съм, че сухите раждания били по трудни. Нямах никакви разкъсвания, плацентата излезе без проблеми. После ни оставиха около два часа сами. Бебето беше на корема ми, а съпруга ми разказа как се чувста от преживяното. Той беше видял всичко, макар че преди това се страхуваше и ми каза, че няма да гледа. Каза че го е преживял много силно емоционално и духовно, чувства се облагороден и някак си възвисен. Макар и да не разбрах какво точно значи това, в момента усещам, че е преживяното е оставило много дълбоки следи в тего в изключително положителна посога. Сега е много по отговорен и загрижен, постоянно се върти около нас. Чувствам го много по-близо от преди.
След малко повече от два часа дойде акушераката, помогна ми да стана и ми напълни ваната да се изкъпя. Беше ми много странно, защото в България задължително трябваше да лежа шест часа, а тук на втория час трябваше и вана да взема. Беше ми много дискомфортно, виеше ми се свят, пулса ми беше доста ускорен и дишах трудно. Съпругът ми ми помогна да се изкъпя. За моя изненада обаче бебето не го изкъпяха а я облякоха направо с дрешките. Преместиха ни в стая където прекарахме ноща и на следващия ден по обяд ни изписаха. Това което ми направи впечатление, че е по-различно от България беше че не й биха никакви имунизации, не й взеха кръв за изследване, не й правиха никакви прегледи, дори не я изкъпаха. Само когато ни изписваха я видя педиатър, провери й крачетата, може би за луксация и състоянието на пътчето. Прегледа не продължи повече от пет минути. Също така не преглеждаха и мен както в България, което се случваше няколко пъти на ден и големия абсурд, че не можехме да носим бикини . Така че според мен, раждането тук си има много предимства и някои недостатъци. Останах с впечатлението, че тук се стремят всичко да става колкото се може по-естествено, което си е голям плюс. Също си мисля, че клизмите, бръсненето, неносенето на бикини и разни други там са големи глупости. Мен например ме накараха да си сваля бикините чак в края - може би половин час преди раждането.
Разказвам всичко с големи подробности и се надявам да не съм ви отегчила. Мисля че не съм казала нещо страшно. Сега три дни длед това се чувствам напълно възстановена. Нямам разкъсвания, кървенето съвсем намаля, матката почти не се забелязва вече, килограмите са само +2, млякото ми дойде и засега нямам проблеми с кърменето освен това, че бебето много спи и е много трудно да я събудя за да я нахраня. Направо, все едно, че не съм раждала. Лора е много послушна. Само спи и яде. Досега не е плакала освен, когато и сменям памперса - хич не обича тази процедура.
Благодаря на всички мами за добрите пожелания, а на тези които все още не са родили, пожелавам да се чувстват като мен след раждането
|