е, не може всички деца да са готови да си казват на 1 г. и 1/2. сигурно има и такива. обаче темите тук, свързани с приучване към гърне показват, че тази възраст е по-скоро изключение, а не правило. това че денис не говори не означава, че не може да си казва, ако е готов за това, разбира се. повечето деца просто отиват и си вземат гърнето. само че според мен, денис няма да бъде скоро готов, защото първо ще му трябва време да се пребори с ревността, да свикне с и да приеме новото братче.едва тогава ще впрегне силите си в научаването на повече самостоятелност.
а по повод ревността.ще ти кажа какво правехме ние в началото, за да помогнем на марти да се справи с появата на новото братче по-леко.за сметка на домакинската работа му обръщах много повече внимание, отколкото преди. през първите 3-4 месеца мъжът ми (той по принцип е на минимум 12 часов работен ден, минимум 6 дена в седмицата ) му отделяше време за "специални мъжки часове"- там майки и бебета работа нямаха аз лично (грях ми на душата) съм оставяла ники да се дере в кошарата умишлено, за да си довърша заниманието, което сме започнали с марти - книжка, игра или просто разговор. знаеш в началото режима на двете деца и в пълен асинхрон, още повече пък, когато кърмиш на поискване. в един и същ момент се налага да обслужиш и двамата, което е невъзможно. в подобни случаи съм подсигурявала най-демонстративно първо яденето на баткото, въпреки че ники се е събуждал с рев от глад. след 1вия месец, когато се получеш етакъв сблъск на интереси, просто питах марти - ники е гладен и плаче много. сигурно го боли коремчето. може ли първо него да нахраня и после ще продължим, каквото сме започнали? за радост след 2-3 пъти, той вече просто казваше "иди се оправяй с малкия ревльо, аз ще дойда да ви гледам. може ли?" и с голямо внимание наблюдаваше как кърмя ники. сега дори и не го питам. просто обслужвам бебето. марти вече знае, че ники в с приоритет и никога не се сърди не нзам, доколко това е приложимо при вас, тъй като денис не може да говори. предполагам обаче, че вече разбира почти всичко, когато му обясняваш. когато марти не можеше да говори, си бяхме изградили един модел на разговор. аз казвах моето преположение, а той трябваше да каже да или не. понякога трябваше да измисля 10-тина неща преди да налучкам, какво е искал да ми каже.но си струваше усилията - като виждаше, че много се старая да разбера, какво иска да ми каже, не се тръшкаше толкова много.
успех с преодоляването на ревността. и целувай и прегръщай момчетата си постоянно. казвай им, колко много ги обичаш и се гордееш с тях! аз поне веднъж дневно имам 5 мин. за прегръщане и целуване на двамата едновременно !! тогава казвам "на мама момчетата - много ви обичам!" ники още не разбира нищо, даже на моменти се дърпа, но за марти това е много важно. тогава и той ме прегръща, прегръща и ники и е видимо щастив.
дано съм ти била полезна!
утре ще препиша откъса от книжката за биенето на главата и ще я постна тук.
|