С уговорката, че навсякъде е различно, но смятам това за много правилно!

Родителите или един от двамата посещават психолога и разговарят за проблема.
Психологът насрочва час за посещение в дома, там където е естествената среда на детето, а не в кабинета!
Часовете нужни за преценка са в зависимост от предполагаемият проблем.
В случаят, предположение за забавено развитие, или умствена изостаналост или предполагаем аутизъм.

Първото посещение на психолога е в рамките на 3 астрономически часа, в които той си седи с химикал и листове и си пише, а на родителите задачата е да се държат както всеки друг ден. Часовете с психолог, са в различен часови пояс на деня, като старанието е да се обхване времето от събуждането! Да, правилно сте прочели, да го види как става (е, ако става детето в 6, не знам дали ще присъства това), както и да се присъства на подготовката и заспиването.
Е, не ти диша във врата, но наднича и по време на къпането в банята.
Присъствието му е толкова дискретно, че след вторият ден вече си свикнал. Не ти се правят забележки по времето на "оценяването", или да ти се обяснява кое как да се прави.
Специалистът влиза в контакт с детето едва на второто посещение, и то само като отговор на "запитване" от страна на детето! На първото всеки опит на детето за контакт бива игнориран меко с усмивка.
За конкретният случай за предвидени 7 дни. На третият ден, психолога дава становище, за състоянието на детето "въпреки, че не е правилно след толкова кратко наблюдение".

Цялостната оценка, заедно с препоръки и съвети са в края на "тестовият" период от 7 дни, или общо 21 астрономически часа.

Пропуснах, въпросникът който се попълва от родителите, и проведеното интервю след него (на първото посещение в кабинета) включват много неща, но е и образование или населено място по произход!

Забравих да напиша, препоръки и съвети се дават само във връзка с психическото развитие на детето! В зависимост от наблюденията се дава насока какви трудности биха възникнали в по-късна възраст, с уговорката, че това е много относително. В изготвеният доклад присъстват всички записки на наблюдаващият за времето, заключенията и съветите дадени на родителите!

И още нещо, на забелязаните грешки не се реагира критично или с упрек, а се поднасят много семпло и нито за миг не те карат да се упрекваш или да се почувстваш лош родител!

Изобщо, целта е да се направи (а и се прави) едно сериозно наблюдение и диагностициране, до откриването на проблемът!
Кризата на две-годишните, или така нареченият "детски пубертет" не се възприема като проблем от психологическо естество, а като нормален етап на развитието!

Във връзка със случаят на додо, като се замисля, по-притеснително щеше да е, ако Денис е приел без всякаква промяна в поведението си присъствието на бебето!

Редактирано от Debora на 02.07.04 23:24.