Преди малко се върнахме от болницата и след като му дръпнах един рев и не ми мина окончателно, реших да дам отчет и тук.
Днес беше подготвителната за секциото част, потвърдиха първоначалното решение, единствената промяна е, че ще го правят с пълна упойка, защото неврологът, с когото имах едночасова консултация, заяви, че при толкова много калцирани гръбначни прешлени има опасност спиналната изобщо да не задейства. След което много подробно ми обясни по минути как и какво ще ми правят /сега няма да ви го обяснявам, за да не ви стряскам/, източиха ми малко кръв и сега започват да точат ножовете за понеделник
Знам, че няма смисъл да се шашкам, обаче ми е ужасно притеснено заради пълната упойка - да не вземат да упоят твърде много и бебка /въпреки че от момента на вливането до изваждането на бебето по норматив трябвало да са 5-6 минути/, после ме хвана яд, че ще мине половин час, докато бъда в състояние да си гушна рожбицата, добре поне, че таткото ще е там, и как му завиждам, че ще я види пръв. Май много ми стана - първо щях да раждам нормално, после ме отказаха от това, после беше въпроса за епидурална, сега пък направо ще ме усмъртят. Абе, много ми е тревожно. Чак не ми се поглежда домакинска работа, вкъщи сякаш е паднала бомба от колети и пакети с доставки за бебето, а аз седя и съчинявам ли съчинявам.
Отгоре на всичко днес направих някакво глупаво движение с крака и кръста ми пак ме сецна и то точно в болницата, като че ли някой нарочно ме накара да се извърна и така ме прободе, че се наложи да ми набоцкат дупата.
Обаче най-странното от всичко е усещането, че все още сме двама, а от понеделник ставаме трима. Ей това не ми дава мира и сякаш пясъчен часовник имам пред очите си ей така с последните песъчинки да изтичат. Имам чувството, че като в някоя приказка ще сляза на долната земя и после ще се върна юнак с някоя принцеса под мишница
Еми мами това е, последните ми дни като бременна изтичат, ще гледам да си свърша работите днес, най-късно утре, за да можем с таткото поне един ден да изчезнем нанякъде и да се разсеем.
А иначе - понеделник, 7 часа сутринта, при мен се започва