:) Много сложна и объркала ситуация... Не съм дипломиран психолог, нито имам две деца, както и не съм "най-перфектният" (образно казано) родител, от който би могла да получиш съвет...И все пак ще си позволя да изкажа мнение върху създалата се ситуация.
Човешката психика е толкова сложна, дълбока, всеки човешки индивид има абсолютно индивидуално психическо развитие, което винаги ме е подстрекавало да заставам срещу такива общи характеристика от сорта на - децата до 2 годишна възраст....., кърмените деца....., некърмените деца....., децата от 3 до 5....и т.н. Разбираш какво имам впредвид:) Въпреки, че толкова много си приличат и много от нещата които умеят да вършат се синхронизират, все пак това са индивидуални, различни персони, различно генетично-развиващи се индивиди, дори:) Не мисля, че един добър и достатъчно компетентен психиатър би си позволил да даде категорична и точна преценка върху каквато и да е ситуация, да характеризира и определи същността на проблема на едно човешко същество и особено в такава деликатна възраст (визирам възрастта на Денис), без да е добре и ясно запознат със ситуацията, проблема, без да познава персоните, "замесени в проблема", сиреч... бебето Ерик, Денис, таткото, мамата...Тя наблюдавала ли е поведението на Дени в присъствието на малкото бебче, поведението му когато е сред деца, поведението му спрямо родителите-с и без Ерик, поведението му спрямо възрастните, поведението му когато е сам и т.н.? Наблюдавала ли е поведението на бебе Ерик? Как може да дава такава категорична оценка без дори да познава лицата и събитията детайлно? Според мен това е прекалено деликатно, изключително деликатно положение, ситуация... Ами ако има много неща в поведението на децата ти, във вашето поведение, които може да са важни и вие да не ги забелязвате, неща, които да не се забелязват "с просто око" (дори незначителни детайли могат да придобият невероятно голямо значение за развитието на един човешки характер)? Според мен тя е дала някаква обща характеристика на ситуация, която в никакъв случай не може да възприемаш като достоверна, защото в карйна сметка този психолог не poznawa deteto ti i ne smqtam, че от едночасово наблюдение и то за първи път може да даде ясна и точна характеристика на неговият нрав, характер и поведение... Вместо да се шашкаш опитай сама да решиш проблема....Мисля, че никой психолог не притежава вроденият инстинкт на майката, мисля че никой психолог не би ти помогнал...по-скоро би те объркал, или евентуално, най-много, насочил към правилното решаване на проблема:) Ти знаеш отговора, Додо:)))))))) Знаеш го подсъзнателно и се опитай да го откриеш...Как усешташ нещатата???Ако мислиш, че е необходимо да храниш кърменото си бебче когато то поиска-прави го:) И на мен все мис е караха, че кърмя Андрея когато ми падне, че не съм и отменила нощното кърмене....Но аз никого не слушах...по принцип аз никога не се вслушвам в чужди съвети, защото колкото и пъти да съм го правила - винаги съм допускала грешка:) Казвам ти това за мен, за да разбереш по-лесно какво искам да ти кажа...и при все това ще си позволя аз да ти дам съвет... слушай вътрешните си инстинкти... ти си човекът, който най-добре познава децата си... поговори със Светльо, поговори с Денис...като го видиш да си блъска главата поговори с него:) Аз ако бях на твое място щах да му кажа нещо от рода на "Защо си блъскаш главата, бебчо? Виж сега и аз ще си ударя главата?(удари си я лекичко) Не те ли боли?-мен много ме заболя! Знаеш ли, че ако си я блъскаш може да се удариш и после да има кръв и да те боли? Няма лид а ти е по-забавно да си играеш с..... докато аз накърмя братчето ти и после всички заедно ще си играем на пода на ....."(не точно така казано де):) той те разбира, и ти го знаеш- 100%. А и той няма да се нарани...Човек е егоистично (това в много случаи никак не е лошо качество) същество и не би сенаранил сериозно нарочно, не и малкото дете...Колкото и силнод а си урдя главата, все пак,дори и подсъзнателно, Денис внимава - просто има вроден инстинкт за самосъхранение, не се страхувай, че ще се нарани толквоа жестоко...Ако искаш може да си измислите някаква игричка... докато кърмиш бебчето приемрно той да ти носи разни неща и да ги подреждате около вас, или да си играете с бебето...Показвай му как сменяш памперса, обяснявай му какво правиш, как го правиш, защо го рпавиш, говори му, че и той е бил такова бебче, като кукличка и че на него така си сменяла пампата и че той така е спинкал по цял ден. Сега вече е голямо момче, което може да си играе и да прави много неща самостоятелно. Играй си с него когато спинка Еринк...карайте кола, дай муд а те язди на конче (ако не ти тежи и не е проблем все още след секциото), наблюдавайте бебчето докато спинка и му разказвай за бебетата, разглеждайте "мамешки" списания.....Според мен Денис иска да участва активно във вашето ежедневие...Даже може да ти помага за Ерик, да ти подава памперса, пудрата, олиото... дай му някой път да намаца дупата на Ерик с олио:)))Ще се омажат и двамата и ще бъде голямо забавление;))))))))) Според мен Денис трябва да усеща, че е свободен да прави каквото си иска, двай му право на избор, питай го, но така поставяй нещата, че един вид изборът муд а съвпада с това което ти искаш от него;))))))))))))
И все пак това са само идеи, допълнение към всичко казано от другите мами по тази тема;) Н е казвам, че това е правилният подход да се отнасяш към децата си...просто предлагам няколко идеи, които може да е не ти допаднат, но пък да ти помогнат да разбереш какво искат сладурковците;)))))))Според мен всичко което искат тея двамата е просто да се смеят:))))))))))))))))))))))))))Забелязвала съм, че Андрея се чувства перфектно след една "оргомна порция" смях...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите