Нашето кръщене беше едно от най-скромните.Направихме го,когато Митето беше още на 3-4 месеца.Исках да е колкото може по-рано,защото съм вярваща и съм сигурна ,че в кръщението има голямо благословение за детето.Също мислех,че колкото е по-малък по-гладко ще мине и наистина,той се разрева само,когато го преобличах.Иначе,както казах беше съвсем скромно.Бяхме си приготвили,всичко,което ни бяха казали,че ще трябва: пешкири, сапун, китка със здравец, нови дрешки.Кръстницата беше купила кръстче. Бяхме аз,баща му, кръстницата със съпруга си и двете си момченца.Църквата беше кварталната църква на кв.Дървеница.Свещеникът беше много съвестен.Останахме много доволни.