Ами това май си зависи от мъжа! Не мога да се оплача от моя, но в никакъв случай не мога да кажа, че се държи по-специално от преди да забременея . Аз си мия съдовете в къщи, аз готвя, аз пазарувам, аз чистя - и преди си бях аз и сега съм аз! С хиляди пазарлъци успявам, а често и неуспявам да го накарам да отиде до магазина да ми купи например ...нещо си там. Просто си знам, че в работните дни не мога да разчитам на него за нищо и съм се примирила с това. Бременността за него е просто галене на корема ми (след като бебчо прорита ), гордо съобщаване на все още неразбралите ни познати, но не и някакво особено отношение към мен. Просто любовта, уважението, лигавщините помежду ни и изцяло отношенията ни са си както преди - нито повече, нито по-малко. Е, не мога да кажа, че не би ми се искало, той да поеме голяма част от задълженията ми, или да разбира всеки път и да подминава изблиците ми на ярост породени от нищото, но в края на краищата и той е човек, и той има чувства...
Обичам си го, добричък ми е, но не е променил нито един от навиците си, само заради факта, че съм бременна!
Въпросът аз ли искам прекалено много от него или той наистина не ми дава достатъчно ... ми ако трябва аз да си го задам отговорът ми би бил - аз не искам кой знае колко, той ми дава не малко, но моето ДОСТАТЪЧНО няма нищо общо с неговото!
Дано малко поне съм ти помогнала...
И все пак не забравяй, че мъжете мислят по съвсем друг начин.... тяхната мисъл минава по коренно различни пътища и затова накрая се получават такива разминавания... Скоро в клубчетата бяха пуснали много хубава история за някакъв професор и един буркан пълен с топки за голф... прочети я, ако я откриеш някъде
И не приемай много навътре моментните кризи с половинката (ако има такива)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите