Моят годежен пръстен дойде много нео4аквано и изненадващо за мен - на 14.02 , бяхме в Боженци , за денят на влюбените, пред камината, аз сънена и крива/ бях заспала преди ве4ерята/, с неофициални дрехи и си мрънках нещо, когато моят настоящ прекрасен съпряг падна на колене, извади една невероятно красива кутийка, с още по-невероятен и красив пръстен и ме помоли дали ще има 4еста да му стана съпруга
Щях да падна от изумление,защото ние се познавахме от 4 месеца, а живеехме заедно от два, и не ми е и идвало на ум ,4е толкова скоро ще стане това
И въпреки , 4е след това му се накарах, как така, ми го е дал,когато не съм била обле4ена с прекрасна рокля, и до ден днешен си спомняме и се смеемзащото той беше много развълнуван, пък аз го насметах набързо

С две думи, съгласна съм с мнението на една от мамите по-горе, 4е той сам трябва да си го усети мястото,момента и на4ина, защото това наистина е нещо много ли4но,което ще се помни цял живот
Не съм съгласна,4е трябва да се избира от двамата,4е да ходи на халките - все си мисля,4е като дойдат халките,годежния остава на заден план.

Така, 4е посъветвай приятеля си , да направи това,което интуицията му подсказва/ въпреки,4е мъжете са малко скарани с интуицията/, и да е нещо,което по някакъв на4ин е свързано само с тях двамата

Успех, и разкажи после как е минало