Здравей Били,

Може да бъда много крайно това, което ще ти напиша по-надолу, но да ти кажа честно все едно си писала за мен, но в друг сценарии.

Аз доскоро бях в същата ситуация. Преди да забременея сме си говорили с Виктор, че когато ни се роди дете ако е момче ще носи името на баща му – ДИМИТЪР /извинявай!, просто съвпадение/ или на майка ми Таня. Да, ама се оказа, че това ни решение се е отнасяло за тогава.
Нашите семейства също са адски различни. Аз съм възпитавана в дисциплина, традиции и ценности, а не намирах нищо от това там – нито в делници, нито в празници. Дори се чудя и не само аз как Виктор, явно както мъжа ти се е съхранил и е това, което е. Да естествено и ние имахме разнопосочни точки, но любовта ни научи на наши си неща. Минахме през много перипети, това което те правеха е постоянно да ни дишат във врата и да софлират за всяко действие, но не да ни помагат, а да пречат. Моите родители бяха винаги толерантни и към двама ни по равно. Там имаше и фактор брат и т.н и т.н. изобщо не ми се връща в онова време. Направила съм безброй компромиси!!!! Но реших стига вече! Осем години те ме приемаха едва ли не като тази дето краде сина им и до много скоро, докато един ден аз директно не попитах: “И докога........?” се задаваха въпроси само в единствено число към него.
Сега бебето е факт, който като че ли промени малко отношението им към мен и нас изобщо. Ок, разбрахме, че е момче. Името Димитър ми харесваше в началото, а и аз много трудно се отказвам от първоначалните си идеи и решения, но размислих много сериозно. Ако някой заслужаваше това уважение това бяха нашите. Мислила съм си как техните ще го приемат, но знаех, че ако вземем решението заедно с Виктор и той застане зад гърба ми, разбирайки ме, абсолютно нищо друго няма да има значение. Така и стана – говорих с него много, с малко такт, повече директно и му казах как се чувствам и защо. Искаше му се да е на баща му, но ме разбра. Сега живот и здраве нашият малчуган ще се казва Алекс, нито на едните.

Това, което исках да ти кажа е да не правиш компромиси с детето си. Традицията може да е традиция, но не на всяка цена. Уважението е за тези, които го заслужават. Аз съм така – отношение за отношение! Може да ти се струвам много смела и гадна, но повярвай ми трябваше ми много време, за да бъда толкова категорична. Имам някакво отношение и уважение към тях, заради Виктор, но съм доста резервирана, вече........
Говори с мъжа ти, но недей да криеш чувствата си. Вие сте заедно, за да бъдете истински един към друг. Детето ви ще се нуждае от вашата решителност и увереност във взимането на малки и големи решения от първия си ден. Достатъчно сте самостоятелни и сте зрели хора. Мисли само за детето си, то ще носи това име цял живот. Мисли за радостта си всеки път, когато се обръщаш към него.
Някои се примиряват, аз не можах........

Каквото и решение да вземете обичайте се и се радвайте на живо и здраво детенце. Стискам ти палци!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите