Първо един неискан съвет, а после по въпросите - недей толкова много да се вдаваш във всичко, което ти казват. Някой път си мисля, че човек като знае повече, повече се притеснява. Гледай си спокойствието, разхождай се, а то, раждането, ще си мине и съвсем ще го забравиш. Най-вече болката. Само положителната емоция остана като спомен, поне при мен.
А сега по въпросите:
1. Аз раждах преди 50 дни в Шейново със секцио, имах уговорка с доктор и съм много доволна, така че каквото там са ми правили, знам, че е било необходимо и полезно.
Слагаха ми торбички с пясък след операцията и седемте часа, докато бях в реанимация. Преди това, още докато ме шиеха, упойката ме отпускаше, а като влязох в реанимация, вече можех и краката да си мърдам. След операцията здраво ме притискаха по корема, върху самия шеф - доста болеше. (Но после пък бях спокойна и много не ми пукаше за шева, щом веднага след операцията може така да го притискат, явно и други неща може да издържи).
Обясниха ми, че е за добро - да излезе от матката повече кръв, която иначе после изтича с дни. После и торбички с пясък ми слагаха - за да се прибере матката и също беше болезнено, но ако ти слагат упойка, както правят по принцип, нищо няма да усетиш. Поне другите в стаята нищо не усещаха. През един час минаваше една акушерка, здраво притискаше корема и поставяше торбичките с пясък върху корема. Много нещо изтичаше. Изтърпява се, не се притеснявай. Мен ме вдигнаха на крака на седмия час от операцията и това ме възстанови по-бързо. Т.е. нищо страшно не е секциото, щом може на седмия час да ходиш, е малко бавничко, но все пак на собствен ход.
2. За погачата - каквото пише в сайта, който са ти дали. Аз това правих. Водихме Алекс на 40-тия, реално на 41-ия ден, да му четат чиста молитва в църква, а на следващия ден - питката - т.е. на 42-ия. Свещенникът каза, че не е проблем в точните дни.
3. Ползвам дигитален термометър на Чико, не може да счупи, а е важно да не се притесняваш, че ако по някаква причина го изтървеш, ще изтече живак, а парите му са силно канцерогенни. Препоръчвам го - няма да съжаляваш. И още нещо - ако можеш, въобще не мери температурата на детето. Аз мисля, че ако Алекс е топъл, веднага ще го усетя, нали го гушкам непрекъснато и досега само веднъж от любопитство я измерих. Но пък много лесно става.
Температурата на бебетата варира, та да не се паникьосваш излишно.
4. Използвам непрекъснато четка с естествен косъм за Алекс, инак косата му много хвърчи. Удобно е - купи си.

5. С татко му решихме, че пружините са твърде много за едно мъничко бебе и след дълго проучване избрахме някакъв немски - кокос и пяна, хем да е твърд, хем удобен, хем неалергизиращ. Но сега сме във Варна, т.е. не в къщи и ползваме съвсем тънкия матрак на кошарата за спане. И от него съм доволна.
Дано съм била полезна.