И аз да кажа нашия опит - както го описваш, все едно за Габи пишеш. В началото и аз се побърквах от това, че става през две секунди, дори и в чувал. Бяхме като куче и котка - тя стане, аз я бутам да легне; тя стане, аз я бутам да легне и така, докато мама съвсем се ядоса и развика, след което следва плач и нищо - сън не я хващаше. А тати като чуеше, че вече съм на етап викане идваше и на мен почваше да вика - да не се карам на детето и т.н. Ама как като имах чувството, че ме прави на луда и че нарочно става... Реших да сменя тактиката и - невероятен успех! Та, слагам я в леглото, давам бибата и я завивам, после лягам на спалнята до нея и се правя на заспала. Тя стане, пие от водичката, гледа-гледа и чака аз да скоча да я бутам. Да ама не, аз все едно си спя... Тя стоя така 1-2 мин., легна си и заспа. И така до сега - става, но като види, че не й обръщам внимание и заспива. Изглежда аз допълнително съм я изнервяла и разсънвала с това бутане и викане да ляга. Сега дори имаме напредък - на обед я оставям сама в стаята да заспива. Но вечер явно я е страх и плаче ако изляза, но пък ако съм при нея и уж спя бързо заспива.
Ако искаш пробвай и ти. Просто не го закачай да видиш как след има-няма 10-15 мин. е заспал. Ако пък не е, значи не му се спи. То ако му се спи, ще заспи и още как. Габи сама ми носи одеалцето като прекалим с игрите и й се доспи.