Само да не побъркам с наште проблеми!!
Славенка е на 3 месеца и една седмица. Кърменето досега е било без някакви особени проблеми. Хранеше се по около 15-20 минути от всяка гърда. Хранела съм я по график през три часа, защото беше поспаливо и мързеливо бебе и за ядене можеше изобщо да не се сети. Иначе като дам – яде. Досега от глад е плакала не повече от два пъти. Давала съм й вода от биберон след хранене – по няколко глътки по съвет на педиатърката ни. И по водата не е много-много. Първия месец наддаде 1200 (роди се 3500), втория – 900, третия (когато започнаха проблемите) – за три седмици 500 гр., а после за още една седмица (когато я оставих да яде както й се яде) – 100 гр. Ака веднъж на 2-3 дена (този ритъм си го установи още докато се хранеше добре, всъщност малко преди да започнат проблемите), пишка редовно – по моя преценка поне 7-8 пъти, не знам точно с тия памперси. Весела и общителна е, макар че напоследък малко “помръкна”, може би заради крайно изнервената обстановка вкъщи?
Проблемите започнаха някъде преди месец. Съкрати времето, после и едната гърда. Ако я прелъгвам (нося, пея, оставям и после пак вземам, люлея, насила й пъхам зърното в устата, рева, тя реве – това продължава има-няма час) може да хапне до 10 минути. Ако е много сънена, може да го откара да 25, но смуче активно пак първите 10. Иначе е като швейцарски часовник – 5 минути сериозно сукане, чак се дави понякога. И само едната гърда! И се почва – дърпа се, извива се на дъга, гледа някъде назад, щипе ме със свободната си ръка. А в началото ми гукаше и се смееше. Вече не го прави. Майка каза – толкова й се яде, остави я. Но за тая седмица наддаде само 100 гр.! сега не ми се мисли колко ще е. Струва ми се отслабнала, може и да си въобразявам. Вчера започваше да реве още щом видеше гърдата ми, всъщност щом я вземех полулегнала. Понякога имам чувството, че нещо не й е удобно. Пробвах и други пози, но само ставаше по-зле. Кърмя я седнала в стол с облегалка.
От около 2 седмици (пак по съвет на педиатърката) сме на пюрета – два пъти дневно, между храненията, по половин бурканче Хипп на хранене. Яде ги с удоволствие, никакви проблеми.
Минахме на 4 часа – с надеждата, че така ще огладнее най-накрая. Ами! Пък и честно казано, вече останах без сили от тая борба! През нощта не яде от 40 ден горе-долу, изцяло по нейна инициатива, реши, че е по-добре да спи, а не да се мори да суче. И сега си спи цяла нощ, буди се чак към 6-7 (ляга към 10). По принцип вечерното хранене е най-безпроблемно, защото й се спи според мен. Но снощи и на него сука 5 минути.
Един ден пробвах да й давам горе-долу през час, сучеше по малко, но накрая много се… отегчи и аз спрях. Ама нямам нерви вече!!!
До този момент не бях изцеждала, дори в родилния дом тя си засука перфектно. Лекарката ме шашна, че нямам мляко. Тръгнах да цедя. Първият път изцедих 30 гр. (дадох й ги за проба с биберон, изяде ги за отрицателно време), вторият път се захванах по-сериозно и изцедих около 130 гр. след вечерното хранене (от двете гърди общо). За себе си се успокоих (още повече, че: усещам как млякото слиза, докато я кърмя, виждам как другата гърда протича, виждам понякога сутрин как гърдите ми ще се пръснат…) По едно време се доицеждах след хранене, после спрях, защото така гърдите ми се препълват (а иначе дали няма да “пресъхнат”?!).
И другото: колко съм изнервена, понякога имам чувството, че ще си изпусна нервите. Колко съм уплашена за нея, буквално я виждам на системи в някоя болница. Панирана съм, че така ще й разбия всякакви хранителни навици, ако вече не съм го направила. Провал!
Много дълго стана, но гледах да съм изчерпателна (дано не съм досадила). Можете ли да ми помогнете?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите