Вчера беше много по-добре. Най-вече защото аз бях много успокоена (както от вас, така и от подкрепата на тати). Първо, че я хранех сънена (отличен съвет!), второ, като почне да се дърпа, я гушвам, разхождаме се, тананикам й - докато се кротне и после пробвам пак. Ама много спокойно! И то ставаше. 15 минути, 20 минути, дори от другата гърда. Чудесно! Следобяда имахме уговорка с лекарката ни, отидохме да я премерим и се оказа, че е качила 500 гр. за три седмици (за Славенка дебеленка доста по-малко от предишните два месеца). Лекарката иска за изключи физиологични причини и се почна: снощи му мерихме Т (пък то се изака горкото!), тази сутрин давахме пишо и кръв за изследване (и на двете взимането много потискащо). Каза, че най-вероятно нямам достатъчно мляко, майките често се заблуждавали и ме накара да се изцедя и да видя колко, е изцедих се след големи дилеми и като за първи път го докарах до ... 30 гр. след 5 минутно сукане от нея! А си тека като за световно, усещам как млякото слиза и т.н. Иначе изцедената кърма с голямо удоволствие беше изцокана!
Съвсем се обърках.
От една страна, детето започна да се оправя, не е възможно да се лъжа. От друга страна, ами ако наистина не ми стига кърмата?!? От глад ли да го уморя собственоръчно?! И мъжът ми почна да се чуди имам ли или нямам... И вика да взема един ден сериозно да изцедя (до дупка!) и после ще видим. Не усещам нужната подкрепа от лекарката, но аз съм дисциплиниран човек, ще слушам, къде ще ходя, пък и тя е доста отговорна. Даже снощи по едно време си помислих да я изментосам и да си карам по старому, ама докога - реалността е, че Славена не наддава добре... да не говорим пък как със свито сърце чакам резултатите от изследванията. Ох, каква каша само!!!

Редактирано от Ljonja на 28.05.04 15:05.