В “Книга за кърменето” Хана Лотроп описва ситуацията като “Детето стачкува”. Докато не ми дойде до главата дори не подозирах колко е зле всъщност.
Преди да продължа, да ви кажа: детето е почти на 3 месеца, само на кърма (опитахме със сокчета, изприщи се и ги спрях, вчера хапна две лъжички пюре от моркови и засега поне е без пъпки), на три часа до онзи ден, оттогава – на 4, през нощта не ядем от много отдавна. Първия месец качи 1,200, втория – 900 гр.
От около две седмици Славенка Дудоленка започна да хапва по-лошо. Не всяко ядене. Първо съкрати постепенно времето за хранене, след това “съкрати” и едната гърда. Започна с номерата все по-често. Ситуацията в момента е: вечерното кърмене е ОК (около 20 минути, само от едната – наполовина отпреди), сутрешните (към 7 и 11) също горе-долу (по-кратки и пак само от едната) … и в 2 и 6 вече е АД. От едночасови опити суче в най-добрия случай с огромни паузи 10 минути. В момента, в който я приближа до гърдата, като че вижда най-ужасното нещо на света. Почва да се дърпа, да се извива на дъга, почервенява и почва да реве. Ако имам късмет, захапва зърното - за да го пусне веднага. Стряска се от нищо (преди можеше симфоничен оркестър да свири без да я трогне). Гледа някъде зад главата си. Бута ме с ръце. Плюе мляко. Пъха си пръстите в устата и ги смуче ожесточено (и в същото време пищи от гърдата ми!!). Циркове, ви казвам.
Естествено, първо си помислих, че кърмата ми спира. Е, да, ама сутрин ставам и гърдите ми са буквално подути, плюс мокрия чаршаф. Онзи ден, като изплю зърното, от него БЛИКАШЕ мляко. Само че ако продължаваме така, кърмата ще спре, не си правя илюзии… А изцеждането ми е най-отвратителното нещо на света: да не съм крава!!!
Ям най-безобидни неща: нищо пикантно, остро и т.н., само неща, които и преди съм яла – без да я притесняват.
Зъбче? На няма и три месеца, не мога да повярвам.
Няколко жени ми казаха “От горещината”… Ама не виждам да е много горещо.
Пробвах да сменя позата на кърмене – какви ли не странни идеи, не и не. Кърмих “топлес” – не и не. Кърмих права и се разхождахме, разглежда, гука, но не яде.
Само не съм пробвала да я оставя наистина да се разреве от глад. Струва ми се ужасно, ами тя в 6 реално не е яла нормално от седем часа – един цял ден!!!
Иначе маймуната видимо се чувства чудесно. Когато съм я гушнала, за да се кърмим (уж!), тя използва случая, за да ми се смее, да ми гука, да си демонстрира номерата! Пишка, ака, повръща по-малко. Спи като пор, вкл. и цяла нощ! Когато не спи, обикновено е в отлично настроение, само чака някой да й обърне внимание, за да му се ухили… Вече си нацелва палеца и като го засмуче, се чува в другата стая.
Утре сме при лекарката ни – да ни претегли и да видим какво ще го правим звера!
Човек би казал Какво искам? Ужасно е детето ти да те отхвърля по този начин. Ужасно е! Изпускам си нервите и се опитвам насила да доближа главичката й до гърдата ми, като я плаши още повече. А аз се чуствам като идиот. Звучи ужасно, но който го е изпитвал, ще ме разбере и няма да съди много строго.
Скъпи успешно кърмили майчета, моля за мнение и съвет! Трудно ми е приема, че детето иска да се отбие, или че кърмата ми вече не му харесва, или … и аз вече не знам. Тези варианти са ясни като алтернатива, но съм готова да опитам всичко преди тях! Не съм фанатичен привърженик на кърменето, но знам, че това е най-доброто, което мога да направя за нея.
Съжалявам, че стана толкова дълъг постинг, но за първи път се чувствам толкова отчаяна и безпомощна. И отхвърлена!
|