Аз родих на 30-ти април, ама съм си в май-ските май-ки, че са ми слабост. Ами какво да кажа... лудница пълна е у нас, въпреки че и мъж и свекърва са тук да помагат с пълни сили. Първите дни беше добре - ядеше и заспиваше, сега обаче, не ще току-така да заспива и иска да я разнасяме и друсаме. Сложим я в креватчето и след 10 мин. рев до небесата... Много съм се изнервила и на всичкото отгоре ми почина много скъп приятел тези дни, та хич ме няма вече. Кърмата ми почти спря от стрес и вече не я кърмя. Храня я с адаптирано мляко NAN, по 90 ml през 3 часа. Пробвахме 2 нощи подред да не й даваме да яде от 24 ч. до 6 ч., обаче на 3-тия ден се отказахме, защото се наложи от 3-4 часа сутринта, до 6 ч. мъжа ми да я дондурка и разнася и тъпче с вода, само за да млъкне... Сега я храним в 3-4 през ноща, когато нададе вой и ще чакаме сама да си се откаже от нощното хранене. Дано го дочакаме... За ваксините - от болницата й биха за БЦЖ и хепатит мисля че беше и на 25-ти сме на консултация, за някаква друга ваксина - и нея забравих. Много съм доволна от педиатърката си. Обръща ми много внимание и когато й звънна ми обяснява надълго и нашироко, каквото ме интересува. Не съм я извеждала навън, а и нямам кой знае какво желание, защото ако ревне навън, ще се видя в чудо!!! Умира от кеф, като я гали някой по главата, тогава премрежва очите и аха да спи, ама не можем все да я галим по главата, ей! Май ще става фолк-певица...:))Сестра ми ме уверява, че навън ще се кротне, ама кой я знае... Изкарвахме я за по 10 мин. на терасата, единия път мълча, другия рева пак. Ей такива ми ти работи...

И най-дългият път започва от първата крачка...