намрази всичко. Преди обожаваше панадол-а, а сега не мога да я накарам да си отвори устата, но понеже започнах да давам антибиотика със спинцовка вместо с лъжица, омразата се насочи към спринцовката и яромата на пъпеш или праскова (не мога точно да определя) с който е ароматизиран антибиотика. Майка ми беше купила една близалка с която уж да си оправя вкуса. Но пък беше нацелила същия аромат. Намрази близалката и само като я видеше и викаше "не-нееее".

А най-кошмарното ми беше като при поредния тормоз да й дам антибиотика започна през сълзи да крещи "мамо, ще слушам, ще слушам...." Леле как не ревнах и аз със нея не знам. Горкото..мисли си, че я наказвам за нещо. Незнам откъде и дойде на акъла. Аз я наказвам понякога като прекали с тръшканиците за глупости, но наказанието е просто да постои сама в другата стая докато се поуспокои. Не знам как и хрумна, че я наказвам защото не слуша, но ми стана адски мъчно..:(
Или пък в полунощ - Гледам я как спи, стоя със спинцовката в ръката и знам, че трябва да я събуда за да я тормозя отново. Аз знам, че трябва и няма друг начин, но тя не знае и сигурно затова си мисли, че я наказвам за нещо :(( Не, че не съм и обяснила, колко е важно това за да оздравее, но какво разбира едно такова малко човече от думи като "важно" и "няма друг начин"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите