лошо
това ми припомни една такава наша ситуация февруари миналата година, когато на 2-3 ден от началото на грипа, педиатърката заподозря започваща пневмония и веднага му назначи антибиотик. Лекарството той го пиеше доброволно, защото беше вече свикнал от многото си боледувания, но в продължение на 7 дни беше с ужасяващо разстройство, и не беше ял абсолютно нищо. Тогава докторката каза, че ако не успея да го възстановя поне малко с глюкоза и рехидрин направо ни изпраща в болницата. Дорева ми се просто, та извърших чудеса от храброст и на всеки 5 минути бутах по една лъжичка вода или глюкоза. Тамън живна детето и го заведохме на рентген да се види дали наистина е пневмония или не (а кръвните му резултати бяха отлични и аз затова вече-успокоена). Снимката показа недвусмислено пневмония, айде пак ревнах - реших, че този път вече наистина влизаме в болницата. Тогава педиатърката ме успокои, че пневмония се лекува и в домашни условия, стига детето наистина да е жизнено (което бях постигнала) и да си пие лекарствата, иначе наистина по-добрият вариант е с инжекции и системи, за да настъпи подобрения. Затова, Бейб, ако трябва прави се на палячо или пробвай друг метод - обяснения, Моника би трябвало вече да разбира достатъчно, но направи всичко възможно да я накараш да пие антибиотика, и също да не отпада, поради липса на апетит, защото гледката е наистина много тъжна и плашеща. Ако забележиш нещо, което да не ти харесва в състоянието на детето, дори да не можеш да определиш какво точно те притеснява, не се колебай, а отивай в болницата - най-малкото спокойствието, че е под наблюдение от лекари ти стига. Стискам палци всичко това да е преувеличено и да се окаже някакъв "прозаичен" бронхит, бързо и лесно минал!