Прибира се таткото от работа и в същия момент Лили започва да мрънка. Докато аз шетам просто го помолвам да я сложи в бънджата да си поскача малко. Няма и една минута и чувам първо как той изкрещява една сочна ругатня и веднага след това писъкът на бебето. Изстрелвам се при тях и какво да видя той крещи, а бебето пищи все по-силно. Гушнах я, измих я, дадохи водичка, ама тя как да се успокои като баща и крещи колкото му глас държи, а той е от гръмогласните, повярвайте ми, а и с шефски манталитет на всичкото отгоре, както и да е, това май е за отделна тема
Без да се налага да питам разбирам какво се е случило. Бънджито се оплело, той я изпуснал, но успял да я хване за жилетката на косъм от пода. Вика и крещя 15 минути без въобще да се трогне от плача, хълцането и задъхването на бебето и безплодните ми опити да я успокоя. Той се бил изплашил, нямало да може 3 дни да спи и яде, не била негова работа да я слага в бънджата, защо въобще съм го карала да се занимава с детето след като е имал толкова напрегнат ден. Помолих го да замълчи. Тц! Той си мислел, че като му е тежко ще го успокоявам, хе-хе, да оставя бебето и да го успокоявам ли??? нормален ли е?
Не се стърпях и му казах,но с абсолютно спокоен тон, че в момента е важна Лили, нейните чувства и уплаха, а не неговите, че трябва да подтисне егото си и да бъде до детето си.
ЗАБОЛЯ МЕ
Какво? Аз не се ли изплаших???
Ами, ако и аз, за да се освободя от напрежението се бях разкрещяла....
Не си ли дава сметка, че това е най-сигурният начин да отгледаме емоционално и психически лабилно дете.
Колко много пъти докато е малко то ще пада, ще се удря, ще си защипва пръсчетата и т.н, а като порасне!? Всеки път ли баща и ще реагира така егоистично и неадекватно?
Лили е на 6,5 м.и още не разбира, но след време може би ще си мисли , че тя е виновна и е направила нещо нередно. Защо е нужно по толкова глупав начин да му се вменява вина.
Все размисли от тоя род ме мъчат и ме боли само като си помисля, че това може да се случи пак.
Момичета, исках да споделя с вас, нали казват "споделена мъка - половин мъка".
|