|
Поне при нас хола е с доста прилични размери. Папките с делата са вдигнати високо, копчето на компютъра е скрито от кошара за игра, която седи винаги отворена и служ иза склад на играчки. Книгите са плътно натъпкани една до друга в една линия(само това помогна да не ги вади)Фотьойлите са плътно залепени за стената на една линия с дивана, а холната маса е изнесена перпендикулярно на тях, под прозорците. Така се получава едно пространство, в което може да си кара и колело ако иска.
Замислили сме да разкараме подобието на секция, приспособено от онези, старите чудовища - огромни секции, опасващи цяла стена, но сме взели от него само рафтове и не личи много, че е от такова, ама пак заема място, и да направим едната цяла стена в рафтове от греди, където да ни седят книгите, за които в момента няма място и са на склад у нашите.
Папките, за които няма място на подобието на секция, седят натрупани в/у бюрото до монитора, далеч от палавите ръчички, а по-старите са в мазето.
И аз се чудя какво ще правим, ако имаме второ дете. В двустаен сме, но определено си трябва още една стая.
Усилено си мечтая за къща в покрайнините на София, с огромна еснафска масивна тухлена ограда, изолираща ме от евентуалния съсед - чалгаджия, побойник и скандалджия. За нашите нрави - огромни огради и километри разстояние...
Пиша това, афектирана от съседа ми, залепен за нашия апартамент, с кодово название ДОБИЧЕТО, което през два дена не ни оставя да спим... 
Редактирано от Дeлфин на 14.05.04 00:24.
|