|
Хаиде мамо, време е за сън чедо. Окъсняхме тая вечер.Още малко и кокошката ще изведе пиленцата си на небесната поляна. Да, добре, ще ти разкажа приказка. Днеска е много специална.
Помниш ли какво стана днес? Пратих те да ми донесеш лопатката, а ти се върна от посред пътя разплакана и повтаряща ТуТууу. Да мамо. Ами то беше влака чедо.Ти какво помисли? Големия змеи иде? Не чедо. От тая земя змейовете са избягали отдавна само влаковете на Union Pacific ката ден кръстосва града.
Но някога в обетованата земя живеел един. Бил голям, с 3 глави и покрит с големи, зелени люспи, които блестели на слънцето като разтопено сребро. Дъха му бил горещ като пустинен вятър и всичко на часа изсъхвло. Тои излизал от езерото на всяка кръгла луна и обикалял да търси храна. Стъпките му се чували на далеч, а близките къщи се сабаряли. Хората бягали, но тои всеки път ги достигал, и всеки път ставал все по зъл. Като се ядосвал, огнени пламаци излизали от устата му и опожарявали всичко наоколо.
Мъдреците се събрали и решили, че единствения начин да го умилостивят е като му оставят една девоика да го чака до езерото. Всяка нощ, на новолуние, змеят излизал и отвеждал девоиката. Хората, въпреки високата цена заживели по-спокойно. Всяко семеиство дало поне едно от децата си на змея. Царят също имал дъщеря – чудно красива девоика, с очи като метличини и дълги руси коси. Дошъл и неиния ред. Царят разгласил из всичко околни царства, че дава дъщеря си и половината царство на този, които убие змея. Всяка вечер царят се разхождал и гледал, как ден на ден луната се топи а с нея и надеждата му да спаси дъщеря си. Дните минавали бавно и мъчително. Всички в двореца плачели и подготявяли принцесата за последния и ден.
И тои дошъл. Царят се огледал с последна надежда наоколо – но нищо. Не се виждала помощ да иде от никъде. Тръгваите! Заповядал тои и се прибрал в палата. Дори нямал сили да целуне дъщеря си за сбогом. Наредил да го оставят сам с мъката му. Седял и си мислел. Как ще живея от сега нататък като я няма светлината на очите ми? Как можах да пратя еинственото си дете на смърт? Направих ли всичко да го спася? Но закона си бил закон. Както за всички така и за царя. Искало му се да умре.
И в този миг някои плахо почукал на вратата. “Простен да бъда царю, някой иска да говори с теб” Царят отворил вратата с мисълта, че ще накаже жестоко дръзналия да го безпокои. Но слугата го изпреварил сдумите “Един дойде и пита къде е змея ?????. Голям черен жребец нервно пристъпвал в двора, а на него мъж в доспехи, целия в прах. Само извадения му меч решително просветвал на слънцето. “Водете го! До заник да сте ги стигнала!” Кратко наредил царя. Слаба надежда проблеснала в сърцето му.
Пристигнали на езерото. Девоиката седяла там, толкова уплашена, че нямала сили дори да заплаче.
“Върви си който и да си!- с тревога му казала тя. Не си ли чул за змея? Той ще излезе днес. Както всяка вечер на пълнолуние. От както взема по една девойка не тормози вече хората. Сега е моят ред. Върви си. Ще загинеш”
“Не съм бил три дена път да се връщама точно сега момиче, казал той и уморено свалил шлема си. Дошъл съм да убия змея.”
“Колко мъже опитаха преди теб и никой не се върна” изплакала тя. Тои бил толкова хубав - с кестеняви коси и дълбоки тъмни очи. “Мен Бог ме пази” кротко отвърнал тои.
“Кои бог? Никои от нашите богове не запази ни един от дошлите да убият змея.”
“Бог е един момиче. И той ни обича толкоз много, че дори прати едничкия си син на земята да страда за нас. Гледам имаме още време. Уморен съм. Ще поспя, а като излезе змеят, ме събуди.” Сложил глава в скута и и заспал веднага. Тя стояла и не смеела да мръдне и да го събуди. Било толкова нереално. Красивото пролетно езеро, покрито с хиляди искрици от залязващото слънце, меката свежа трева и потропващия наблизо кон. Загледала се в красивото мъжествено лице в скута и усетила как едно чудно спокойствие я обзема. “Змея може и да е само приказка.”
Тихо бълбукане я стреснало от унеса и. Погледнала към езерото и видяла три огромни змииски глави да се показват от водата. Трите чифта жълти очи се мигом се вторачили в нея Те започнали бавно да се приближават до брега, а огромна ръбеста опашка зад тях ритмично отмервала последните минути от живота на принцеста. Вцепенена от ужас тя безмълвно заплакала за себе си и за нищо неподозиращия мъж спящ в скута и.
“Какво има ?” сънено я попитал той. Тя посочила езерото само с очи. Тои разбрал. Здраво стиснал копието си се изправил срещу звяра. Змеят тъкмо се показвал от водата. Огромните му крака тежко стъпвали разплискайки големи вълни далеч по брега. Тихото езеро се превърнало в котел с вряща вода. Змеят забелязъл мъжа и замятал нервно опашка, вдигнал глави и страшно изревал.
Мъжът вдигнал копието си срещу звяра, погледнал към небето и казал. “Господи подкрепи ръката ми за избавление на хората и възхвала на името ти” Змея, бавно приближавал, вече стъпвал по брега и всичко наоколо се тресяло под стъпките му. Главите му нервно се движели нагоре на долу, а опашката му се мятала, а всичко до което достигнела ставало на прах и пепел.Мъжът погледнъл към звяра. За секунди замръзнали сякаш преценявали силите си. После раздразненото животно вдигнало главите си и ги насочило към мъжа. Очите му святкали яростно а устите му се отворили за да залеят с огън всичко наоколо.
Мъжит насочил бляскавия връх на копието си към чудовището. Казвайки “В името на Отца и Сина и Светия дух и за справедливостта за тези хора ти трябва да умреш” той замахнал с копитето си към змея. А то, като подхванато с невидиам силна ръка, полетяло направо към сърцето му. На мига тои се строполил на земята сред грохот и водни пръски. На земята се появила огромна пукнатина и езерото започнало да се изтича в нея.
Никои не повярвал на очите си като видели конника и принцесата да се връщат обратно. Всички много се зарадвали да ги видят и вдигнали голям празник. Царят неизказано щастлив, предложил да изпълни обещанието си, но мъжът отвърнал “трябва да вървя. “Имам още работа да върша за слава на Бога”и тръгнал. “А как е името ти сине ? Как да те наричаме в приказките за нашите деца ?” Той се обърнал и просто казал – Георги.
Така днес, мило, прануваме там, в оная далечна земя между три морета. деня на храбростта и воинската чест. И не само всеки избал да живее със златно лъвче на челото празнува днес. Празнува целия народ, защото е нужно много храброст и достоинство да живееш днес и там.
А невярващите? Невярващите се втурнали да видят тялото на змея. Те винаги правят това. Но брега бил празен. Намало го и езерото. Само мидичките по брега и праха и пепелта напомняли за вчерашния страшен ден, но скоро вятърът ги отвял. А другите продължавали да вярват в историята за Георги Победоносец, който убил змея за да освободи хората от злото и в прослава на Бога. Те вярвали и знаеш ли защо ? Защото истинслите неща за невидими за очите. Те се усещат със сърцето.
А кои е Бог ли? Ами той е твоя наи-добър приятел. Като мама?. Той мило ще е с теб дори и когато мама я нама.
Ами влака? От влака чедо не се плаши. Няма нищо по-страшно от самия страх миличко. Никога не давай някои да те изплаши. Върви там за където си тръгнала и и никое страшно страшно няма да може да те уплаши. Сигурна съм, че накаря ще стигнеш.
Спи сега чедо. Не се страхувай. Не си сама.
|
Честит Св.Георги на вас в земята между 3 морета
