Абсолютно съм съгласна с теб !
Дразня се от мнения от рода на - трябва да кърмиш на всяка цена, трябва да положиш още усилия, трябва да търпиш болката, защото тя е временна...., мнения, които насаждат вина на жените, неуспели по една или друга причина да се справят с кърменето.
Мисля, че кърменето е процес, който трябва да носи удоволствие и на двете страни, затова той е двустранен. Ако майката се измъчва, ако се травматизира, смисъла на кърменето се губи, то се превръща в една самоцел. Факта, че е родила не я превръща автоматично в роб на бебето. В механизъм винаги готов и безотказно задоволяваш всяка нужда и всеки каприз на бебето. С цената на непосилни мъки, на болка, отрицателни емоции. Това според мен би довело до нейното изнервяне, напрягане и травматизиране - все емоции, които най-малко за самото бебе не биха били полезни.

Това всичко го казвам от позицията на личният си опит в случай, че някоя се ядоса.
Първият път кърмих 40 дена. Това бяха дни които ми се сливат. Един безкраен низ от цедене, стерилизиране на шишета, подгряване на кърма на парна баня, пак цедене......и така. Накрая направих мастит. И когато имах чувството, че ще умра от треска, бях с 40 гардуса Т, личната ми майка ми заяви, че аз ТРЯБВА да кърмя. Дори ако трябва няма да пия антибиотик, но ще кърмя!
Е, не я послушах, но чуството за вина, което ми насади ми остана.
Заредиха се дни изпълнени с терзания и сълзи.

Сега отново кърмя. Но положението е различно. Малкото СУЧЕ !
И аз кърмя успешно. Доставя ми удоволствие и наслада. И за една седмица се оказа, че той е наддал с 290 грама.


Та опита ми ме научи, че кърменето е двустранен процес. Но освен, че трябва да носи удоволствие и на двете страни, и двете страни трябва да полагат усилия това да стане. Когато само едната страна се мъчи / майката/ се получава трудно.
А всички знаем, че има деца които просто не сучат.

А Кали - нека послуша вътрешният си глас. И да не се вманиачава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите