Кали,
майчинството е отговорнот и често саможертва, но то трябва да носи и радост. Аз самата кърмя, като преминах през една криза - запуши ми се каналче и бях на мамолог. Добре, че мина с компреси и не се наложи да пия антибиотици или пък да лекувам с нещо още по-сериозно от Амопена, който ми бяха предписали. Та мисълта ми е,че трябва да се положат малко усилия, но понякога и те не помагат. Ако те боли много и не можеш да издържаш, никой няма да те укори и да те нарече лоша майка, дори и да минеш на изкуствено хранене. Наистина, кърменето не трябва да се превръща във фикс идея и не трябва да си вменяваме вина, ако не успеем да кърмим дълго. Казвам ти го в противовес на горните мнения, защото смятам, че и майката е човек все пак. А за детето не е фатално, ако не се кърми като Крали Марко до 7-мата си година.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.