явно сме стъпили здраво в "малкия пуберитет".:)

Понякога я гледам и си я представям като влезе в истинския пуберитет. Опитвам се да проектирам сегашното и поведение в 13-14 годишен вариант и се чудя тогава как ще се справям. Сега всичко е за дреболии, ами тогава. ..Тогава няма да мога просто да я хвана и да я отнеса далече от опасното място или ситуация...

Ние пък от седмица-две си имаме и "екстра" . Всяко желание започва с неидентифициран рев (тип "мучане"). А желания има на всяка минута. Смятай - главата ми се е подула, и ако не престане в скоро време сигурно ще си я търся на части из околностите на варна:)))
И таткото вече едвам издържа. Прибира се вечер, иска малко спокойствие - къде ти...Тишината в къщи е такъв дефицит...Иска да гледа новини? Ще гледа ама друг път - нищо не може да се чуе. Аз вече започвам да свиквам да се правя на глуха, ама като дойде бабата и като чуе поредния рев на тема "искам нещо, ама и аз незнам още какво" започва да пита притеснено "ауу, що плаче детето, а, кво й има"???"Кажи бе Мони, що плачкаш" На което отговора е още по-яростен рев...Казвам й "Имаш си уста, кажи какво искаш. Само животните мучат така, щото не могат да говорят" На което получавам отговор "аз съм животно"..:) Ех....:))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите