Няма значение къде отиваме. Не мога да допусна да бъда изнудвана или правена на маймуна от 18 месечен хлапак/хлапачка. Мога да понеса всяка превземка на дъщеря си (а тя е способна да побърка човек с вечните си претенции и капризи), мога да задоволя и най-безсмислената прищявка, стига да съм на кеф, но НИКОГА не бих се поддала на такова изнудване и не бих допуснала да ме въвлече детето ми в сценка, подобна на описаната. Няма начин детето ми да се зарови в калта и да рие там с вой и аз да започна да се моля и гъна в опити да го успокоявам. Ако сме тръгнали по задачи - може да се отложи. Ако не мога да го овладея де, защото досега не съм имала случай да не мога да овладея децата си.

В събота тръгнах с тримата по работа. Организирам кръщенето на Крисо и целия предиобед обикалях магазините, за да купувам необходимите неща. Аз съм с трите деца. Също няма на кого да ги оставя и това е така от деня, в който са се родили. Мъкна ги навсякъде с мен. Крисо се разврънка, че не обича да ходи по магазини, искал да си кара поршето (то му е ново, мерака му е голям, радостта да го кара - също). Отделих 5 минути, за да му обясня, че и аз не обичам да мъкна 10-килограмовото порше насам-натам, за да може той да се кефи, мотора на сестра му и колелото на Ангел (което повярвайте ми е зверска жертва от моя страна), но понеже знам как ще се радват те - правя го. Ако е така добър да ме придружи да му накупя дрешки и обувки за собствения му празник преди обед, следобед ще слезем с целия явтопарк и ще кара на воля. Предаде се. Просто всеки прави отстъпки. Иначе няма как да се получи. Ако Кристиан ми се беше тръшнал и беше казал "няма да дойда пъъъъъъък!" познай дали в близкия 1 месец нямаше да се разминава тъжно с поршето си из коридорите у нас. А пък през седмицата аз все щях някакси да успея да си напазарувам. И на него пределно добре му е известно, че ако кажа "Ще видиш порше през крив макарон следващите 2 месеца" това наистина ще стане и няма да мръдна и на йота. Друг е въпроса, че за да смекча все пак досадата от безумното обикаляне по магазини им купих на всички по един подарък и пак съумях да им доставя радост дори и в това безрадостно мероприятие.

Всичко е въпрос на нагласа и на това кое смяташ за допустимо или не. Е, аз допускам много неща, но да ми се тръшкат и плезят НЕ.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...