По принцип и аз съм привърженик на несиловите методи. Ако може детето само да се съгласи - чудесно. Винаги първо опитвам с убеждение и искам всичко да мине мирно и тихо. Но като видя, че не става действам въпреки протестите и ревовете. Просто няма как - правя се, че не забелязвам сцената. Сигурно на някой дето ме гледат отстрани им изглеждам студенокръвна, щом не взема да убеждавам и успокоявам детето си. Но просто съм установила, че става по-лошо. Истериите стават по-големи именно защото и обръщам повече внимание. Преди седмица някъде бяхме в магазина. Минавам с Моника през касите, а там естествено има какво ли не - чйца, бонбони, дреболии..и то все на нейното ниво. С едната ръка държа кошницата с покупките с другата Моника. Тя обаче се изтръгва и отива да бърка в яйцта и бонбоните..те започват да падат. Мястото е хипер тясно, опашка колкото щеш..аз и казвам "недей, Мони", но тя го пропуска край ушите си. Опитвам се да я отлепя от рафта, но тя почва да се дърпа и да ръкомаха при което всички джунджурии изпопадват. Всички от опашката ме гледат изпитателно:) Моника реве и се мята. Е? Никак не ми се вижда подходящо да взема да и обяснявам точно в тоя момент. Хващям я и я изнасям пред касата да си реве там. И тя реве, не пропуска де..:)) Това силов или не силов метод е незнам..но друг не намерих:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите