Охххх,идвало ми е да избягам и още как.Знаеш ли защо го написах това.И на мен ми се беше насъбрало в повече преди месец.Аз довършвам едно обучение и се наложи да си взема няколко изпита за по-кратък срок.Учех основно нощем,защото Митака през деня ме ангажираше изцяло.А трябваше да пиша реферати,проекти.Тогава майка ми предложи да го вземе за известно време.Тя живее в друг град и го е вземала и преди.Но като се замислих колко зле се чувствах,когато не беше при мен,отказах.После,винаги като се ядосах за нещо или се чувствах скапана,а той искаше да си играе,съжалявах за момент,че не съм го дала,защото имах чувството,че повече не издържам.Обаче той ми се засмиваше или идваше и ме прегръщаше и съжалението ми отлиташе на секундата,дори се срамувах от себе си,заради тия си мисли.Разбирах колко много обичам това дете и как не мога да се отделя от него,дори и да искам.Тогава разбрах,че мога да издържам на повече напрежение,отколкото си мисля.Въпреки,че на моменти буквално излудявах,особено когато той почнеше да капризничи.
Е,натоварването отмина,а детенце все така идва и ме гушка и аз съм много щастлива,че преминахме през този период заедно.А и той се научи да се занимава сам,като му обясня,че съм заета.Затова ти казвам,че е просто период и ще отмине и няма да остане и спомен от него.Просто в момента ти се е натрупало много,затова си избушила.Не се чувствай гузна.Мисля,че на всеки се е случвало.Просто това е нормално за оранизма в ситуация на стрес-да иска да избяга,за да се съхрани.В крайна сметка ние сме нормални същества,а не идеални свръх-човеци.Не се притеснявай и не се чувствай виновна от чувствата си.Ти си най-добрата майка за детето си,но освен това си и човек,а не машина,лишена от емоциии.